Темата за фалшивите новини и механизмите, които влияят на възприемането им, неминуемо включва употребата на социалните мрежи. Те, като всички други медии, се развиват и предлагат на потребителите различно по вид съдържание, съответно привличайки конкретна възрастова категория. Възходът на TikTok тревожи немалко родители на деца и тийнейджъри, които прекарват часове в гледане на кратки видеоклипове. Поводът за притеснението са конспиративните теории, които изглежда лесно постигат вирусен ефект в мрежата. Статия на Forbes разглежда причините да се поддаваме на фалшивите новини и разглежда изследване, което предлага начини за справяне с това предизвикателство.
TikTok доби широка популярност със злополучния опит на президента Тръмп да забрани мрежата заради връзките ѝ с Китай. Съдът в крайна сметка пренебрегна жалбата и TikTok продължи да набира популярност в САЩ (и не само). Станахме свидетели на масово разпространяване на фалшиви новини по време на изборите в САЩ през 2020 г., както и на появата на конспиративната теория, известна сред младежите с името #Pizzagate, която пък от своя страна е продължение на случая от 2016 г., когато отново по време на избори в САЩ се фабрикуваше измислен скандал, свъран с трафик на хора.
Тези примери повдигат въпроса защо фалшивите новини се разпространяват така успешно в социалните мрежи. Ако разглеждаме тези, които се появяват около избори, на какво дължим процъфтяването им – на политическа пристрастност или на липса на критическо мислене?
В днешната силно поляризирана политическа среда с фрагментирани медии, които изграждат алтернативни реалности за своята публика, може да изглежда очевидно, че разпространението на дезинформацията е нечие целенасочено дело. С други думи, хората вярват в това, което искат да вярват, и пренебрегват противоречащи на техните тези, а социалните медийни платформи като TikTok просто влошават проблема с алгоритмите си, които ни показват “повече от същото”.
Проучване от август 2020 г. на Нийл Леви и Робърт Рос от Macquarie University разглежда когнитивните елементи в психологията на фалшивите новини и в частност тези, свързани с политическия живот. Учените обобщават резултати от предишни изследвания и извеждат тезата, че проблемът с фалшивите новини излиза отвъд вмешателствата на политическите лидери и симпатизанти и преди всичко се обуславя от средата, която социалните медии налагат, и типа мислене, който те насърчават.
Според други учени, цитирани в изследването – Гордън Пеникук и Дейвид Г. Ранд – „Изглежда, че хората се хващат на фалшиви новини, защото не спират, за да обмислят достатъчно информацията посредством знанията си. […] a не защото са предубедени политически.”
Ако това се окаже вярно, изводите от изследването може да са важни, тъй като се предполага, че образователна намеса би могла да бъде ефективен инструмент в борбата с дезинформацията.
В едно от изследванията участниците е трябвало да преценят истинността на определени политически новини. След това учените проверили доколко тези резултати се свързват с политическите им пристрастия. Оказало се, че лошата преценка за това дали новините са фалшиви зависи много повече от лошо представяне на теста за когнитивни резултати (оценяващ способността да не се доверяваме на интуитивни отговори, а да разсъждаваме по-дълбоко), отколкото от политическата идеология на участниците.
Други експерименти предполагат по подобен начин, че споделянето на фалшиви новини в социалните мрежи се ръководи повече от невнимание и емоции, отколкото от идеология. „Самият контекст на социалните медии“, пишат Пеникук и Ранд, „кара хората да забравят приоритизирането на истината, когато решават дали да споделят нещо“.
Конспиративната теория, добила популярност в TikTok като Pizzagate изглежда поне частично потвърждава изследванията на Пеникук и Ранд. Разпространението ѝ сред по-младите потребители изглежда не е мотивирано от сериозна увереност в дадено твърдение, а от желанието за забавление, липсата на критично мислене и изкушаването да споделяш нещо в социалните мрежи, което ще предизвика интерес у другите.
Учените твърдят, че промяната на нагласата на потребителите към четенето на новини – в посока да станат по-активни и внимателни – може да е достатъчна за избягването на фалшивите новини. Хората са по-способни на разумни разсъждения, отколкото понякога изглежда. Ключът е да ги накараме да използват активно способността си да разсъждават. При младите хора това означава да бъдат научени да мислят критично от ранна възраст и да овладеят ключовите елементи на медийната грамотност.
Вярваме, че медийната грамотност е важна част от функционалната грамотност на всеки един човек – тема, по която „Аз чета“ работи близо 15 години. Затова ще се радваме да подпомогнете усилията ни, като подкрепите нашия „Проект 48“ – вижте как на този линк.
