Харесвам романтичната селекция на издателство „Ибис“, било то паранормални или съвременни любовни истории. Предлагат нови автори извън стандарта Нора Робъртс и може да намерите интересни предложения. По тази причина избрах „Завещанието“ на Кристен Ашли – интригуваща анотация и главни герои, минали наложената за жанра възраст.
Джоузефин има страхотна кариера, мечтата на почти всяка жена. Работи като асистент на известен фотограф, обикаля целия свят и притежава гардероб, за който откровено й завидях. Но, естествено, всичко това не може да компенсира липсата на любов в живота й. Единственият й близък човек е нейната баба, чиято смърт оставя Джоузефин напълно сама. Когато се прибира в родния си град Магдалийн за погребението, с огромна изненада разбира, че баба й я е „завещала“ на сексапилния Джейк.
Първоначално Джоузефин се противопоставя на идеята да общува с напълно непознат човек, който по неизвестни за нея причини никога не е срещала, когато се е прибирала в Магдалийн. Постепенно обаче се отпуска и се сближава не само с Джейк, но и с трите му деца. Двамата се влюбват и както се казва, другото е история. Налага им се да преодолеят няколко препятствия, но накрая все пак намират своя щастлив край.
Това, което ми хареса в „Завещанието“ е, че главните герои са преминали обичайната възраст за този жанр. Джоуезефин е на четиредесет и четири години. Повечето героини в романсите са доста по-млади, но истинската любов можеш да срещнеш и на петдесет или по-късно. Джейк също не е типичният герой – има три деца от три различни жени и държи местния стриптийз бар. Иначе напълно покрива клишето за лошото момче с голямо сърце. Сред толкова много книги на пазара винаги е приятно да попаднеш на нещо, което излиза поне малко от стандартната рамка.
Това, което обаче не ми допадна е, че Джоуезефин и Джейк така и не ми станаха симпатични, нито заедно, нито поотделно. Като читател трябваше да симпатизирам на Джоузефин за тежкото й детство с баща, който е бил доста деспотичен. След като успява да се измъкне от опеката му, тя попада във връзка със същия тип мъж. След жесток побой бяга и вече не допуска никого до себе си. И така, двадесет и повече години Джоузефин се пази от всякакво обвързване и се изживява като многострадалната Геновева. Джейк пък до края ми остана леко неприятен с цялото мачо поведение. Знам, че повечето мъже в любовните романи са с точно такова излъчване, но Джейк не успя да ме трогне.
Разбира се, това са абсолютно субективни усещания и вероятно книгата няма да остави подобни впечатления у всички читатели. Историята наистина е много приятна, Магдалийн е очарователно градче, децата на Джейк са страхотни второстепенни герои, а любовната история е класически сладка.
Така че, ако търсите нещо леко, красиво, романтично и захарно (в най-хубавия смисъл на думата), няма да сбъркате със „Завещанието“.
Още две ревюта за романа можете да прочетете в „Melly’s Book Blog“ и при „The Crazy Admins“
