Иван С. Вълев е един от новите поетични автори на издателство „Жанет 45“. Тази година той представя своята първа стихосбирка – „ЗавОй“, на страниците на която ще откриете стихотворения, публикувани в различни периодични издания и спечелили му няколко награди за поезия.
Книгата е разделена на три смислови части, които обуславят основните моменти в завиването – на пътя, но и в живота.
Преди навлизането в завой трябва да намалим предварително скоростта, за да постигнем такава, която да ни позволи безопасното ни излизане от него. Трябва да си дадем време, да действаме точно, без да се отклоняваме от пътната маркировка, за да направим верния избор, да се окажем на правилното място. В тази част се възпяват любовите, които си отиват безвъзвратно от живота ни, без да оставят нищо след себе си, кръстопътищата, които определят бъдещето ни, забравените хора, въпросите, които ни е страх да зададем, и тези, които все пак задаваме.
Ускорението, малкото равномерна газ от началото до края на завоя, за да не ни изхвърли той от пътя. Нещата, които трябва да направим, за да приведем взетото преди малко решение, на кръстопътя, към действие. Без да се отказваме, без да се поддаваме на външните фактори, за да стигнем там, където трябва. За да не оставаме там, където вече сме излишни. Последни думи за раздяла, пестеливи чувства, снимки и албуми, автомобили, път и край…
А всеки край е едно ново начало, за да продължим с движение направо. Напред към бъдещето, където животът ни очаква. Напред, със силата да прегърнем спомените и кошмарите си от миналото, за да ги преодолеем и да си дадем шанс да усетим отново любовта. Без да забравяме, че всяко нещо, което се ражда, умира. Всяко начало има свой естествен край.
Концепцията на стихосбирката – такава, каквато я разбрах, ми харесва. Лично аз имах нужда от няколко прочита, за да осмисля по-добре част от стиховете. На места успях да се справя с предизвикателството, поставено от автора, на други – не съвсем. Не мисля, че идеята на Иван С. Вълев е била книгата му да е лесносмилаема, да е подсладител за следобедното ни кафе в дъждовен ден. Бързо се чете, трудно се тълкува, още по-сложно е да я усетиш своя. Трябваше да отделя повечко време на всеки отделен стих, за да пробие през дебелата ми кожа от навици за поезия в рима, за гладко разбиране, за по-ясни тези. Затова вече оправдавам иначе полупразните страници, които в началото ме подразниха. Хубаво е, че са кратки, за да мога по-често да се връщам към тях.
Колкото по-малко думи, толкова повече изкуство. Римуването е отживелица. Това е концепцията в новата българска поетична мода. Несъмнено е изключително сложно да предадеш едно твърде важно свое откритие, вселенско правило, с малко на брой думи, независимо че имаш предимството да не си задължен да ги подчиняваш една на друга.
В гробището
за автомобили
всеки си е сам
надгробен паметник
Аз открих за себе си няколко сентенции, които много харесах, и затова смятам, че Иван С. Вълев има огромен потенциал, който да развива напред по пътя си. Ако го срещна, бих го посъветвала да търси трудно достижимата златна среда, където хем да дава храна за размисъл, хем да не оставя усещането за премного неизказаност. А към издателството бих се обърнала с молба да печата такива стихове от по три-четири реда по два на страница, защото полупразните книжки не са приятни, може би никому.
