Запознавам се с Радослав Донев през фотоалбума „51 приказни планински кътчета от България“ – сбъднатата мечта на графичния дизайнер. В необичайния албум са подбрани само част от фотографиите, резултат от над 150 пътешествия, запечатвани в продължение на осем години из българските планини. Това е третият проект на Донев, който е създател на „Детска карта на България“ и „Детски атлас на България“.
Радослав Донев и синовете му
„Старая се да съм пример за синовете си – искам да ги науча да обичат и уважават планината, да познават родината си. Вярвам, че всеки притежава откривателски дух и не е необходимо да следваш маршрути или да разчиташ на приятели да те заведат някъде.“ – разказва Радослав.
„51 приказни планински кътчета от България“ излезе едновременно на три езика – български, руски (превод Христина Йотова) и английски (превод Ивелина Казакова). Премиерата на книгата е на 26 януари, в + това, от 19 ч. – повод да реализирам желанието си да задам част от въпросите, които изникваха, докато разлиствах албума. Албум, който продължава да стои на видимо място в библиотеката ми и да си набелязвам следващите места за откриване.
Кой или какво ви запали по планините?
Получи се нещо като любов от пръв поглед… Самите планини и усещанията, които породиха у мен, ме запалиха.
Как избрахте кои места да включите в албума? И защо чак сега? Има ли повод или причина, поради която албумът излиза през 2015 г.?
Подборът на местата е плод на личните ми преживявания и предпочитания, надявам се чрез тази книга да успея да направя повече хора съпричастни към моите приключения.
Защо 51 места? Колко можеха още да са?
В числото 51 има скрит замисъл. Да речем, че на всеки пет работни дни е добре да прекарваме по един ден сред 
природата! А иначе приказните места в България са безброй…
Приказните планински места не следват хронология. Има ли принцип, по който ги подредихте?
Не, няма някакъв специален принцип, по който съм подреждал местата. Всяко място е не по-малко важно от предходните или последващите го. Всички са очарователни и пленителни с красотата си!
Разгръщането на фото албума за читателя е наслада. У Вас какво предизвиква?
За мен тази книга е личен фото албум, чрез който преживявам отново и отново миналите приключения. Не ми липсват самите места – аз съм в планината всяка седмица и се връщам често по тези кътчета. Единственото, което малко ме натъжава, е, че колкото и добра да е една снимка, тя никога не може да се сравнява с това да видиш мястото на живо, да дишаш планинския въздух и просто да съзерцаваш.
Погледът към местата в албума е винаги отдалече. Умишлено ли сте търсили тази специфика? Какво се чувства, когато сте отвътре на мястото?
Ще дам пример – ако искаме да представим визуално някой връх, ще трябва да го снимаме от определено разстояние. От самия връх може да заснемем други красиви планински места, но не и него самия. Аз лично не приемам, че в планината има понятия като отвътре или отвън – навсякъде е красиво и навсякъде се чувствам добре!
Изглед към Дяволските игли над Белия улей
Кой връх/маршрут представлява най-голямо предизвикателство? Кой е бил най-труден за Вас?
Преминаването на Белия улей в Рила е едно изключително опасно и труднодостъпно място.
Не се ли страхувате, че разкриването на красотата на по-малко или почти неизвестни места може да привлече излишен поток от туристи?
Не мисля, че тази книга биха си я купили хора, които са тръгнали по планините, за да цапат и да къмпингуват с цел пиянство и ядене на кебапчета. А и съм се застраховал – в текстовете към снимките няма описани маршрути. Дал съм само GPS координати, така че който има желание, може да прояви откривателски дух и да провери на живо как изглеждат местата от книгата.
Трудно ли е да се оставиш в ръцете на друг, на чужди очи, да напише текста? Как се случваше тази екипност – вие разказвахте на Димитър Риков или?
За всяко място съм споделял с него характерни особености, легенди и други интересни факти, свързани с даденото място. Но да не забравяме, че колегата Риков също е планинар – заедно сме обикаляли планините и е бил на много от местата, описани в книгата.
Имате ли любимо място, на което ходите многократно?
Да, има, но ще го запазя в тайна!
За кого е предназначена тази книга?
Направихме тази книга от любов към планината и желание да покажем на хората, колко много пропускат. Оказа се, че планинарите я харесват, защото им напомня за любимите места и пътешествия.
Има ли планина, място извън България, което мечтаете да посетите?
Аз обичам ниските температури и мечтая един ден да направя пътешествие в най-северните части на Скандина
вския полуостров – отвъд Полярния кръг.
Според Вас какво трябва да знае човек, когато тръгне сам по планините?
Колкото и каквото и да знае човек, в планината при определени обстоятелства всичко може да се окаже недостатъчно. Затова най-важното нещо, което трябва да носи човек със себе си е ГЛАВАТА – тя е най-важната екипировка!
