fb
БлоговеМнения

Саморазрушителното женско начало в образа на варварката Медея

4 мин.
Медея от Ивлин де Морган

„Медея“ от Ивлин де  Морган

Древногръцките митове и легенди най-често ни разказват за безстрашни герои и жестоки богове, за озлочестени девойки и жени, които предизвикват съдбата със своята красота. В общия случай жените са подчинени и източник на цялото зло на земята.

Но има една необикновена представителка на женския пол, която за мен е символ на страстната абсолютна женственост, изострена като връх на карфица и логично неуспяла да запази баланс. Нейното име е Медея.

Тя идва от края на света, където се е отрекла от кръвта си, заради любовта на неправилния, както по-късно се оказва, мъж.

Накратко: Медея помага на Язон да открадне Златното руно, няколко пъти му спасява живота, предава баща си и родината си, отдава се напълно, без да запази нищо от себе си само за себе си. А в замяна иска да „я вземе с него“ – дали в сърцето си, или на чужда земя?

А какво прави Язон? Обича я и я почита до края на живота им, а благодарността му е безсмъртна? Не. Той граби, докато му е необходима, и при първа възможност преценява, че ще е по-добре да я изостави и да се ожени за царската дъщеря.

Трагедията на Еврипид започва там, където е началото на края на мита за Язон и варварската му съпруга Медея.

"Медея и Язон" от Гюстав Моро

„Медея и Язон“ от Гюстав Моро

Древногръцкият поет създава образа на женското, което е дълбоко уязвено, а произтичащият от оскърблението гняв помита всичко по пътя си. Медея е изключителна – умна, страстна и пленителна, надарена с дарба да лекува. Като я противопоставим на лицемерието и малодушието на Язон, той изглежда глупаво самонадеян, дори смешен.

Болезненото честолюбие на Медея, огромната ѝ сила и решителност, я приближават до представата на античния човек за съвършения герой.

Язон прави необмислена грешка, като подценява майката на децата си, магьосницата от чужда страна, и ранява до кръв, но не смъртоносно, една лъвица.

За този неточен изстрел той ще бъде жестоко наказан. На Медея ѝ е нужно известно време, за да реши как да отмъсти.

Следва съдбовният разговор между варварката и неверния ѝ съпруг, където тя е обвинена, че сама си е виновна за съдбата. Гневът на Медея от тези думи е свиреп, едва се сдържа да не го удуши на мига, но отмъщението не бива да се претопля.

Пламнала за „кръв и смърт“, тя остава спокойна, пролива сълзи, които са приети като разкаяние и знак на женската ѝ слабост. (Колко си сляп, Язоне!) Един ден отсрочка на изгнанието ще бъде предостатъчен, за да осъществи плана си.

С непреклонно единство на разум и чувства, трябва да се отбележи, че тя не губи разсъдъка си в нито един момент, водена от логиката на гнева и ревността, Медея ще приложи това, което обмисля от самото си стъпване на сцената:

О, знам какво се каня да извърша. Но моят гняв над моя ум цари.

Първо: убива Креон и красивата му дъщеря с отрова с златни одежди. И второ: убива децата си – две момчета.

Доста зловещо, доста саморазрушително, но заради немислимостта на това деяние и последствията му – перфектното наказание.

Язон дори не е в състояние да си представи какво би могла да извърши Медея, за да се опита да я спре (не че би могъл). Той не отчита, че у нея е най-силното оръжие – децата му.

"Медея" от Антъни Сандис

„Медея“ от Антъни Сандис

Тя ги е родила, тя може да ги убие. Да, ще страда най-много, но той ще бъде отритнат, безроден, съсипан от мъка. Медея изравнява силите, като причинява това, което ѝ е било причинено. Сега нейните аргументи тежат – истинският убиец на децата е Язон, защото той е унищожил семейното щастие, което ги е създало.

За успокоение на античния зрител обаче, след акта на убийството Медея губи напълно човешките си качества и връзката си със света. Виждаме я на колесница, запрегната с два змея, тя отлита. Не е изненада появата на символа на силата, нечистите сили и стихиите.

За мен Медея ще остане един от най-харизматичните и необясними  женски образи, за които съм чела. Тази, която успява да победи себе си, водена от отчаяние и сляп гняв. Тази, която не свежда кротко глава. Свой собствен демон. Доказателство за всепоглъщащата сила на женското начало, което, доведено до крайност, изгаря.