Не знам до каква степен ревюто по-долу ще ви се стори „глибокомислено“, драги ми „читателе“. Но ще се постарая поне да бъда искрена.
„Северозападен романъ“ е различна книга – основно заради диалекта, на който е написана. Романът се ражда на шега, когато Стоян Николов-Торлака решава да разкаже история в блога си, използвайки роден диалект. Следва втора, трета история и т.н., защото хората се кефят на написаното и така се стига до те тоя роман.
Ще бъда директна – това не е книга за всеки. Главната причина е, че диалектът много спъва четенето, особено в началните страници, оставяйки те с едни смесени чувства… Хем си наясно с какво си се захванал, хем четенето минава по-бавно, отколкото ти се иска, хем лекинко започваш да се изнервяш и се чудиш дали да не спреш дотук. Изненадващо за самата мен, проявих търпението да продължа, както всъщност трябва да направи всеки читател, защото не след дълго книгата се превръща в удоволствие, разлято през по-голямата част от времето в една широка усмивка по лицето ти, най-често съчетана с бръчки около очите от смях.
Историята ми беше някак близка, защото се разказва за брат и сестра (аз имам с 9 години по-голям от мен брат). Братан решава, че е крайно време да омъжи сестра си Юбица за селския идиот Свилко, поради липса на други желаещи в цялата околия. На хубавата девойка не й се носи толкова хубава слава, заради разкрепостеността й с мъжкия пол. И макар булката да се дърпа в началото, сватба в крайна сметка има. Тук е време за представителна извадка, т.е. цитат от романа (за предпочитане и с оглед на по-доброто усвояване да се чете на глас):
Като видеа Юбица, госкянете ахнаа у един дъй. Не мом да ви опишем колко убава беше парантиа. Направо беше като красавица, извадена от некоа народня приказка. Очи като скъпоценни камънье, уста се едно а презрела горска ягода, снага фина като на срънечка… И с таа носиа… Никой, къде беше тамь у тоа день, не беше виждал по-убава жена никогиж. Бегите, че ми потекоа чък лигите…
Що се отнаса до младоженецо, нека изразим лично мненее. Я категорично мислим, че целото гласенье на таа брачна фигуря е тотална загуба на време и парици. Ше се фанем на бас с кой сака, че, ако неко младоженяк иде гол на сватбата си, никой нема да и забележи. Но секи път сичко се е ококорило у булкята, а за тоа, къде се гласи да й го тури йоще същата вечер, никой не ебава и те тва а те.
Стана ли ви ясно сега за какво иде реч? Да? Лъжете се! Идея си нямате за какво иде реч, ама е крайно време да разберете. 
Историята в „Северозападен романь“ си е умело разказана отвсякъде, книгата определено носи смисъл. Дълбок смисъл, отвъд изобилстващото „пцуване“. Смисълът, наречен българщина. В книгата има много преплитащи се мотиви, все шарени, като шевиците на някоя българска носия.
И макар пцуването (на мен дори) да ми дойде малко в повече, и макар че се дразнех през цялото време, че речникът с думите и изразите е чак на края, а не на всяка страница под формата на бележки под линия – „Северозападен романъ“ ми „арекса“! В него има много не само от онази брато-сестринска обич и загриженост, но и много от онези луди любови, които раждат катаклизми, от онези чисто човешки отношения, които са си едни и същи навсякъде и точно това ги прави истински…
Накратко, невъзможно е „Северозападен романъ“ да те остави равнодушен. Романът е насищащ като прясно изпечен домашен хляб някъде на село – не само мирише апетитно, ами и на вкус се услажда в устата ти, сякаш ядеш за пръв и последен път и неусетно се превръщаш в лакомник, който мрънка за още. И те така те…
Още едно ревю за книгата можете да прочетете при Христо в „Книголандия“, а интервю със самия Стоян Николов-Торлака (не се сдържахме и го питахме как чете) можете да видите тук.
Ако пък искате да станете фен на книгата във Фейсбук, можете да намерите страницата тук.
Браво, Милена! Абослютно вярно си „усетила“ романЯ. Поздравления и за добрия вкус към градовете :-). Аз съм влюбен също.
Сърдечно благодаря, Пламене! :)