fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четеш

Как четеш: Стоян Николов-Торлака

12 мин.
Stoqn Nikolov-Torlaka

Стоян Николов-Торлака е роден в Монтана, но живее във Велико Търново. Завършил е история и културна антропология, а от години работи като журналист, пише разкази и има трима сина. През есента издаде своя „Северозападен романь“, посветен на говора от този див(ен) край на България, който и до днес продължава да завладява читателите из цялата страна. Затова и решихме да не изпускаме възможността да го попитаме „Как четеш?“

Какво са книгите за теб?

„Circus et panem“, както казва Ювенал, но в друг контекст. И вино. И оргия. И сласт. И чистота. И опознаване на вътрешната Вселена на друго човешко същество. И Космоса, и океана, и здравата почва под краката ми. Върховете и долините, великото чудо на раждането и неотменната справедливост на смъртта. И прозорец, а и врата към света.

Във времето, в което живеем, от една страна сме привидно глобализирани и можем да бъдем навсякъде, когато и да си пожелаем. От друга обаче ставаме все по-самотни и затворени в себе си, в дребните си проблеми и терзания. Превръщаме се в егоисти, егоцентрици и се заключваме в собствените си решетки, създадени лично от нас. Книгите, четенето, осмислянето на чужди Вселени, са най-сигурният път към разбиването на парадигмата и изплуването от блатото на безличността. За да можем да си поемем въздух с пълни гърди.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?

Нека си позволя да не отговоря на този въпрос. Вместо това ще споделя с вас кои книги и кой автор ми дадоха сили да не се пронемям. Не вярвам в разни паранауки, включително и в онази, която твърди, че съдбата ни зависи от имената, но аз наистина съм си дошъл с името. Стоя(н) на мястото си и обстоятелствата не ме променят, независимо от това, което се опитват да ми втълпяват околните. „Трябва това, трябва онова…“. Не ми пука, интересува ме само какво искам. Неотменните закони на природата и писаните норми са единственото, с което се съобразявам. Мнението на обществото си го слагам на… дедовия.

В този ред на мисли, в труден за мен момент, когато си мислех, че светът ми се клати, когато всички мои близки бяха „наежени“ срещу това, което правя, когато май нищо не се получаваше както го очаквах, в живота ми се появи Жоржи Амаду. Не оня Жоржи Амаду, който в младостта си залита по комунизЪма и сталинизЪма. Късният Жоржи Амаду, оня със смелите блудници, надсмиващите се над проблемите нехранимайковци и маргиналите, които изплуват от тълпата, само за да заявят, че няма да се съобразяват с йезуитщината и еснафщината. Този Жоржи Амаду ми напляска няколко шамара под формата на „Старите моряци“, „Дона Флор и нейните двама съпрузи“, „Тиета от Агрести“ и т.н. и затвърди убеждението ми, че трябва да правя това, в което вярвам, та ако ще Земята да си смени полюсите.

Беше жизнеутвърждаващо, честно. Не промени живота ми, напротив, затвърди светогледа ми. Накара ме да си изясня кой съм и да се гордея с черната си вълна в бялото, мериносово стадо.

Stoqn Nikolov-TorlakaПохапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не, не си спомням да съм ял, докато чета. Физическата и духовната храна са отделни планети. Когато чета, главата ми е в друг свят. Ако съм с хубава книга, предпочитам да се любя с нея в леглото. Да, възприемам четенето като сексуален акт. Прониквам, въздишам, запъхтявам се, пулсът ми се учестява, изпитвам множествени душевни оргазми… Ако ям в такова състояние, ще се задавя, струва ми се, затова и не го правя. :)

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Рядко пия, докато чета. Виж, докато пиша, пия много. Дори и за моите стандарти. Обикновено българска домашна ракия или ром от ония островчета, разположени в океанската бездна, създадена преди 65 милиона години от метеорита, дето бил изтребил динозаврите. Писането ме изсмуква и ме оставя опустошен. Изтръгва цели парчета от душата ми. Това се преживява само с пиене, обикаляне на планините и секс. Поне това са моите лекарства, макар да действат бавно и да са ми нужни в големи дози.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Никога! Аз съм човек със странен морал. Мога да препсувам най-добрия си приятел на майка (разбира се, съвсем незлобливо), но книгите за мен са нещо още по-свещено и нито драскам, нито мачкам, нито късам, нито прегъвам. Обичам природата, обичам и вътрешния свят на хората. А какво всъщност са книгите, ако не хапки от човешки души, изплюти върху отсечени дървета?

Погледнато от този ъгъл може и да изглежда стряскащо и неприятно, но във всеки случай за мен кигата е нещо съкровено. Дори лошата книга. Кой съм аз, че да давам оценки на чуждите творби??? В този смисъл най-големият ми кошмар е онова с 451-те градуса по Фаренхайт на Бредбъри. Сещате се… Тази книга за мен е висша форма на мазохизъм. И за писане, и за четене. Сладък, но мазохизъм. Бий мА, обичам тА, както казват определени блудници на определени места и в определени ситуации…

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Никак. Аз съм историк. Историята е първата ми любов. Запаметявам числа и години като машинка. Изобщо не ми е трудно да запомня до коя страница съм стигнал. Обикновено чета по доста книги едновременно (в различни жанрове), но дори и да се случи няколко месеца да не съм отворил която и да било от тях, помня на коя страница съм.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Както казах, чета по няколко книги едновременно. Наблягам на научна историческа литература (исторически романи и филми не мога да понасям, в 99% от случаите са далеч от фактологията, а аз държа на нея много), автори, които сам определям като „контралитература“, защото се бунтуват срещу статуквото (имам предвид вече споменатия Амаду, Стайнбек, Керуак, Буковски…) и за цвят някоя книга, свързана с културата и традициите на племена и народи от която и да било точка на света. Разбира се, не винаги конфигурацията е такава. Чета и фентъзи, биографична литература, публицистика…

Stoqn Nikolov-TorlakaEлектронни или хартиени издания? Или и двете?

Аз съм торлак. Упорит и понякога краен в разбиранията си. Електронна книга не съм чел през живота си. Не мисля и че ще чета, дори и някой да ми опре автомат в главата, за да го направя. Мирисът, докосването, външият вид на книгата ме докарват до душевен оргазъм. Или поне до душевна ерекция, в най-лошия случай.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Много рядко спирам по всяко време. Обикновено изчитам главата до края, тъй като вярвам безрезервно на автора. Съдя по себе си, всяка глава е завършена мисъл, малка Вселена, така че вярвам, че другите писатели усещат нещата по сходен начин и с удоволствие им позволявам да излеят цялата си мъдрост в главата ми. Наведнъж.

Иначе чета много бавно, опитвам се да осмислям всяка дума, израз и изречение и да вникна в тях. Рядко си позволявам да чета повече от 20-30 страници на ден(онощие), освен в чрезвичайни ситуации.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?

Правил съм го. Но само за известно време. След това се връщам към тях. И към автора, и към книгата. Както казах, упорит съм. Впрочем, едни от най-хубавите книги, които съм чел, са ми тръгвали много тегаво. Като „Спасителят в ръжта“ на Селинджър, например. Дълго стоя до леглото ми и помнех, че съм на 17-а страница. После я отворих с досада и… си позволих да наруша правилата си. Изчетох я за една нощ, а на другия ден я препрочетох, макар рядко да чета една книга повече от веднъж.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?

О, да, и още как! Наречи го професионално изкривяване, ако щеш, но за мен усетът към думите и вътрешният свят на писателя са много по-важни от сюжетните линии и героите. Ако владееш този занаят, защото писането е много повече занаят, отколкото талант, можеш да вмъкваш толкова пластове в литературата, която правиш, че всеки читател да намери много теми за размисъл, та дори и да описваш как един провалил се служител на държавната администрация ходи по „Витошка“ и разглежда лъскавите костюми на витрините. Дали дразнят или радват, героите са вътрешна потребност на автора. Виж, ако са безлични, тогава псувам злостно. Нищо не ме дразни и плаши повече от посредствеността.

Какво четеш в момента?

Тайна. :) Чета „Северозападен романь“, нищо че аз съм го писал. Интересно ми е да погледна текста по различен начин, тъй като в момента пиша продължението му и буквално изсмуквам някои сюжетни линии, за да ги развия до неподозирани хорионти. Също така чета „Игра на тронове“, подарък от моя приятел и колега писател Александър Петров. Другите неща, които са върху нощното ми шкафче, са свързани с първата ми любов – книги за история на Рим, Индия и един сборник с умотворения на Волтер.

Коя е последната книга, която си купи?

„Отсъствието на героя“ на Буковски. Повечето текстове в нея ми се струват откровено тъпи и безцелно скандални. Някои от материалите обаче са изключително силни. Като цяло четивото провокира, размърдва мозъка и на моменти дори стряска с откровеността си, а аз намирам, че до голяма степен това е смисълът на изкуството, така че я препоръчвам горещо!

Stoqn Nikolov-TorlakaОт тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Ужасно трудно ми е да чета само една книга. Сменям вътрешните си нагласи и настроенията много често, така че имам нужда от различен тип „гориво“, за да работи мозъкът ми. От друга страна съм предвидим, не променям жанровете често, но пък без книга или само с една хич не се чувствам добре.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Чета или в леглото, или в планината. По всяко време, при всяка възможност.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Самостоятелни издания, в това отношение съм категоричен. Иначе ми идва малко като холивудските поредици или южноамериканските сериали. Все пак поредица от две книги или даже трилогия мога да изчета с голямо удоволствие. В крайна сметка всичко зависи от вътрешния свят на конкретия писател и способността му го разкрие в пълното му богатство, многопластовост и разнообразие.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Пак ме връщаш към Жоржи Амаду и „Старите моряци“ :). Стайнбек- „Зимата на нашето недоволство“, Хелър- „Параграф 22“, Адамс- „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Линдгрен- „Пипи дългото чорапче“, Джеръм Клапка Джеръм- „Трима в една лодка, ако не броим кучето“, Илф и Петров- „Дванадесетте стола“… Уф, нека не продължавам, че ще ми трябват сто страници.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Питай жена ми, тя се занимава с тези неща. Аз съм толкова разхвърлян, че и чорапите ми не знам къде стоят :). Вярвам във Вселената и се чувствам толкова малък и незначителен пред нея, че всякакви организации и планове ми изглеждат смехотворни.

Оставям и търся книги, където ми падне (стига най-малкият от тримата ми сина да не може да ги докопа, защото тогава става страшно). Този хаос до голяма степен ми е полезен, тъй като понякога откривам страхотни книжлета, за които не съм подозирал, че присъстват в библиотеката ни. А тя е голяма и е единственото нещо, което сме получавали срещу пари и наистина си заслужава!