Историите, които ни вълнуват най-много, са тези, които ни помагат да си обясним не само света около себе, но и самите себе си. Едно телефонно обаждане от София – точно на рождения ѝ ден – преобръща щастливия и уреден живот на д-р Йоана Костова. Първият ѝ любим е починал, но споменът за тази първа любов продължава да я преследва и да дърпа сърцето ѝ към миналото. „Преобърнати съзвездия“ е роман за смисъла на живота, за надеждата, за свободата, за магичното в раждането и смъртта. За откриването на себе си в миналото.
От дете не обичам рождения си ден – дата, в която върху теб се стоварват всички очаквания на околните за щастие.
Казват: миналото не съществува, само настоящето е важно. А какво да правим с миналото, което не иска да си отиде? И какво става с любовта, когато ни напуска?
Омразата дава сили, но обрича на самота.
– Да си щастлив, е смисълът на живота. Но трябва да се постараеш.
Колко много връзки се създават в гимназията, с колко много хора общуваш, опитваш нещо, доближаваш се и после отдалечаваш. Отношения, които остават в теб цял живот. Помниш тези хора – дори после никога повече да не ги видиш. Но ако случайно ги срещнеш, ще ти е приятно да спреш и да си поговорите както преди.
Казват, че случките от живота ни се складират в паметта като страници, а не като цели книги. Колкото повече страници са запазени, толкова по-подробно можеш да възстановиш разказа на миналото. Понякога страниците се разбъркват и спомените създават нова реалност – затова хората, преживели едно и също нещо, го разказват различно.
Сега, когато отново се връщам към написаното в лексикона, си казвам, че добре съм се познавала, щом днес съм точно това, което съм искала да бъда, на мястото, за което съм мечтала.
Днес бих казала, че има хиляди начини да обичаш, но любовта никога не е чисто чувство.
Побърквах се от противоречивите сигнали, които излъчваше в отношението си към мен, и се измъчвах от безпомощните си опити да ги разгадая. Найден можеше да слее насладата и болката в една мимика, ада и рая – в един поглед, обидата и утехата – в една дума. Всеки миг ми носеше едновременно радост и разочарование и точно това несъвършенство ме предизвикваше да остана, да се старая още повече, за да може следващия път да се получи. Неодобрението му ме караше да тичам след него, да кръжа като напълно заслепена нощна пеперуда около прожектор, който ме искаше, но безпощадно щеше да изгори крилете ми и да ме остави да се гърча в краката му. Привличаше ме точно с тази мълчалива жестокост и отчаяно ме караше да правя дори невъзможното, за да го спечеля или просто да чуя някоя добра дума.
-Отдавна съм простила.
-Не си, щом изпитваш мъка. Простила ще си, когато спре да боли.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
