По повод 3 март от книжарници „Хермес“ ни представят няколко книги, които приканват да помним историята. Чрез няколко вдъхновяващи цитата се пренасяме в атмосферата им, за да си припомним защо миналото ни е важно и не бива да го оставяме да избледнее.
„Левски беше навсякъде и нигде. Цяла върволица заптии, шпиони, бюлюкбашии и пр. вървели подире му, но във всеки случай той можал да избегне тяхното преследване с разни хитрости и решителни постъпки.“
Из „Васил Левски (Дяконът)“, Захарий Стоянов
***
„Сега българското му се представи нещо велико, могъществено, необятно… Неговият убоги ум не можеше да побере всичкото това величие. Досега символите на българското се изразяваха за него само в еполетите на околийския началник и в сабята на войника, които бе попипал и целувал; сега то го поразяваше, смайваше със силата си и пълнеше с гордост душата му, българска ръка сечеше планините, български ум измисляше работи, да се чуди и мае човек!“
„Дядо Йоцо гледа“, из „Разкази“ от Иван Вазов
***
„Има едни хора по света, уж родени от баща и майка, а всъщност ръчно сътворени от самия Бог… Понякога, макар и рядко, Всевишният прави такива подаръци на народите. Тези негови собственоръчни творения са необясними, защото за тях няма мярка. Те са извън времето: идват, за да подготвят умовете на хората за бъдещето, живеят в самота и каквото и добро да направят, то тъй си остава неразбрано. Един мой прапрадядо… За него в Андалусия още се носи песен… Яхнал кон и с коня минал по проснато над пропаст дърво, за да отиде при любимата си, скрита от баща ѝ в замък отвъд пропастта. И защо?! Има храброст, която изпреварва нуждата от храброст… И вашият Левски е тъй необясним. Образ на времето, което ще дойде. И затуй непонятен и дори заплашителен. Но пък във всичко истински.“
Из „Първият след Бога“, Неда Антонова
***
„Колко пъти можеше да гърми последната пушка и докъде да стигне замахът на последния нож? Ей го неясното. А може би светът просо иска да бъде размирен, приятно му е да си играе на размирно време, а ти му пречиш, защото той пречи на тебе? Кой да каже, кой знае…? Дълбок е светът, а ти искаш да стигнеш дъното му, да го обърнеш като овчо шкембе и да го промиеш, за да го разбереш. Дълбок е светът и човек може да се удави в дълбокото.“
Из „Калуня – Каля“, Георги Божинов
***
„Убий миналото! То те тревожи с неразгадаемите си уроци..Всичко трябва да мине под ножа на анализатора.“
Из „Див огън”, Анчо Калоянов
***
„Огнището е символ на живота на дома – то обединява видимите и невидимите му граници, бита и духа….Но заедно с това огнището играе ролята на „небесна врата“, която отваря дома към Божественото. То е мястото, през което Бога може да слиза при хората и те да се качват при Него. Свещен отвор, който прави общуването между човека и Бога нормална практика на ежедневието“
Из „Бабо, разкажи ми спомен”, Ивинела Самуилова
***
„Вярата е всесилна само ако е сляпа, потърсиш ли смисъл в своята незряща вяра, ти я убиваш. Вярата умира в човешкото ни любопитство, тя не е познание, а любов и надежда, тя ни омагьосва и възвишава в съвършената си простота. Трябва да вярваш безпаметно и просто, както дишаш, както пиеш вода и заспиваш, закопнееш ли да я обясниш, вярата се превъплътява в суета и тленност, а то означава в страх. Кой се вмисля в своето дишане, в телесните си глад и жажда, в туптежа на сърцето си?“
„Поп Богомил и съвършенството на страха“, Владимир Зарев
***
„Човек има много родни места. На едно се е родил за пръв път, друго обикнал, на трето живял, бил, все едно че там се родил. И така нататък. Всичките тия места събрани заедно, са за него родина, защото друга няма.“
Из „Черешови води“, Георги Божинов
***
„И това ще направят – мрачно каза поп Tанас. – Те това искат. Да ипотекират и вярата ни. И нея да олихвяват. Ако не се намерят тия пъклени пари, банката ще свали камбаната и ще я продаде на търг. Представяш ли си – ще продават на търг душата на вярата, камбаната Христова!“
Из „Камбаната“, Недялко Славов
***
„Радвай се на изпитанията си, Паисие. Повече изпитания – по-велико доверие от Всевишния към тебе. На всеки от нас Бог дава полезни за духа и достойни за възрастта му тегоби.“
Из „Безмълвие“, Неда Антонова
Снимки към публикацията: Издателска къща „Хермес“, Книжарница „Хермес“ – Стамболийски, Книжарница „Хермес“ – Стара Загора
