Скоро българският читател ще може да се докосне за първи път до класиката „Монахът“ на Матю Грегъри Луис на роден език. Първият модерен роман в историята буди ожесточени дискусии сред читателите, критиката и в писателските кръгове още след издаването си преди повече от 200 години. Те не са стихнали и до днес. От една страна, дължим това на самото уникално произведение, а от друга – на изключително интересната личност, която представлява авторът. В първото българско издание, излизащо след броени дни под знака на издателство Deja Book, са поместени над 260 обяснителни и критически бележки, добавени от преводача Слави Ганев. Някои от тях са свързани с живота на Матю Луис. Тук ви предоставяме десет от най-интересните подробности за гениалния творец – събрани и описани от Ганев в процеса на работата му по превода на книгата.
- Написва „Монахът“ за 10 седмици, преди да навърши 20 години
Да, наистина. За това свидетелстват личната му кореспонденция и изчисленията на неговите биографи. Шедьовърът на готиката, създал цяла епоха в световната литература, превърнал се в бестселър на два континента, още преди два века е написан за един кратък промеждутък от време, благодарение на творческите усилия, вложени от един… тийнейджър.
По това време Луис е аташе в британското посолство в Хага. Скучната работа го кара често да посяга към книгите, което го подтиква и да осъществи писателските си наклонности. Освен „Монахът“, в Хага той написва още поне една комедийна пиеса и оставя незавършен друг роман, послужил впоследствие за основа на най-известната му драма – „Привидението в замъка“ (1797).
- Вундеркинд?
19-годишен аташе в британското посолство? Да, Луис наистина заема отговорния си пост още на тази крехка възраст. Роденият на 9 юли 1775 г. бъдещ основоположник на няколко литературни жанра започва да се занимава с писане от дете. „Списва романи и пиеси“ още на 14 г. Завършва сценично произведение за първи път едва на 16, а преди да достигне пълнолетие, се справя с още едно. Три години по-късно, когато е на 19, получава бакалавърска степен по изкуства. На 20 вече е известен в целия свят и приет във висшите творчески кръгове на родината си. Несъмнено бурни първи години на сцената.
- Властелин на готическата драма
Луис си печели това прозвище, след като поставя на сцена „Привидението в замъка“. Това става само една година след публикуването на „Монахът“. Автор е на поне още няколко сценични шедьовъра, обиколили театрите по целия свят и спечелили му хиляди привърженици.
Твърде интересен факт е, че Елиза По – майка на прочутия Едгар Алън По, е играла в някои от пиесите на Луис. Благодарение на това гениалният ѝ син се е запознал с готическия жанр още от най-невръстна възраст. Някои от драмите на Луис били толкова въздействащи, че в театрите наставал хаос от припадащи хора и дами, стигнали до ръба на истерията. Паметна за Лондон е нощта на 22 март 1803 г., в която премиерата на „Пленницата“ е споходена от масови припадъци и безредици в публиката.
- Вдъхновява се от фобиите на майка си
След раздялата на родителите му през 1791 г., Луис остава да живее при майка си, с която впоследствие е много по-близък. Нейните лични драми със сигурност са повлияли на творчеството му: сред тях отношенията ѝ с друг мъж след раздялата, бременността ѝ от него и тайната, която опитва да поддържа около това, изгнанието ѝ в един от замъците на Матю Луис старши и нейната фобия, че ще бъде погребана жива. Този страх преследва дълго Франсис Мария Сюъл. Твърде вероятно е от него да са се родили част от творенията на сина ѝ.
- Разказвал е страшни истории на Мери Шели
Авторката на една от най-известните хорър творби – „Франкенщайн“ – е била запалена по страшните истории след среща с Луис. През 1816 г. при прочутата ваканция, която Мери прекарва заедно с Джордж Байрон, Пърси Б. Шели и Джон Полидори край Женевското езеро, Луис разказва на компанията няколко страшни истории, които запалената бъдеща писателка записва старателно в дневника си. По-късно, благодарение на тях и „Монахът“, 
Шели пише две от произведенията си в проза – „Франкенщайн“ (1818) и „Матилда“ (1820).
- Добър приятел с Байрон
Като стана дума за известни приятелства, Луис и Байрон са имали дългогодишно познанство. В едно свое писмо лордът разказва, че заедно с автора на „Монахът“ често излизали да яздят заедно. Луис бил късоглед, затова винаги настоявал Байрон да бъде отпред – така можел лесно да се ориентира по него. Бурният нрав на приятеля му обаче често го карал да избързва, което водело до проблеми за Луис. Веднъж дори се изгубил сред мъглата и Байрон дълго го търсил из нея.
Интересно е, че Байрон е успял да се запознае с „Фауст“ на Йохан Волфганг фон Гьоте благодарение на Луис, който превел пред него устно произведението при една от срещите им – факт, който още веднъж доказва огромния талант на Луис.
- Скандална личност
След публикуването на „Монахът“ за Луис плъзват всякакви скандални слухове – чул е историята от непознат във Франция, романът всъщност бил написан от майка му и какво ли още не. Атаките срещу Луис били непрестанни. Обвинявали го в неморалност, богохулство, перверзии. Обществеността го нарекла с прозвището „Монахът“ и сам станал известен за всички като Монахът Луис.
Той обаче съвсем не останал толкова нещастен от новия си имидж. Макар и силно заинтересован от всички мълви по негов адрес, от опитите да бъде вкаран в затвора, от нападките на църквата и моралистите, той не показал скръб. Може би се е наслаждавал на всичко това? Или пък се е примирил с него?
Дълго в пресата, а по-късно и в критиката, се обсъжда въпросът за сексуалната ориентация на Луис. Въпреки че някои привеждат доказателства за неговата хомосексуалност, а други – за асексуалност, всичко остава в сферата на спекулациите. Единствено бихме могли да твърдим, че Луис е бил по-скоро „хомосоциален“. Имал е близки интимни, несексуални отношения както с мъже, така и с жени. Въпросът остава неизяснен до ден днешен.
- Бил е „робовладелец“
Воден от собственото си чувство за справедливост, Луис е дългогодишен противник на робството и расизма. През 1812 г. наследява плантация за захарна тръстика на о. Ямайка от баща си. Първото решение, което взема като нов собственик, е да забрани всяка форма на насилие върху робите, а не след дълго премахва и задължителния труд, определя възнаграждение и неработни дни в седмицата.
„Единствената смъртоносна змия в Ямайка е камшичната змия, пише Луис в записки след посещението си на острова, наричат я така поради точната ѝ прилика с шибалото на камшика по дължина, дебелина, гъвкавост и белия цвят.“
- Никога не бил погребван
След смъртта на Луис се разиграва истински черен фарс, криещ в себе си символика за мотива, водил го през всичките му земни дни – невъзможността да скрие онова, което се ражда в дълбините на съзнанието му. Само на 43 г. Луис умира от жълта треска на връщане
след второто си пътешествие до о. Ямайка. Моряците спускат ковчега му в морето, но тежестите внезапно се изхлузват и той отново изплува на повърхността. Вълните го понасят обратно към бреговете на плантациите.
- Литературен пънк
Според Стивън Кинг и голяма част от критиката Луис създава жанра на ужаса, спомага за обособяването на трилъра, научната фантастика, метафизичната проза, еротиката, за първи път в историята въвежда фигурата на антигероя, на сложния сюжет, вкарва силна емоционалност в роман, създава образите на зловещия монах и на първото немъртво същество от плът и кръв в прозата. Това го прави своеобразен Джони Ротън на литературата… или може би… Джони Ротън е Матю Луис на музиката? Едно е сигурно: реактивните нововъведения на Луис оказват влияние на цялата литература след него и съвременният читател му дължи много.
