10-те най-силни и влиятелни героини в българската литература

Книгите не са просто удоволствие. Те имат силата да променят мисленето ти, да насочват живота ти в различна посока, да ти показват версии на собствената ти личност, които може би никога няма да бъдеш. Неоспорима е и ролята на литературните герои, с които се идентифицираме – не само докато растем, но и по-късно.

По повод Седмицата на жените в литературата се замислихме кои са десетте най-важни, влиятелни и знакови жени в българската литература. Не претендираме да сме изчерпателни или категорични, но много се забавлявахме, докато изготвяхме нашия списък, припомняйки си някои чудесни книги. Не пропускайте втората част на статията с предложения от читатели на сайта:

9 и 10. Елица и Севда от „Време разделно“ на Антон Дончев

Севда и Елица са централните женски образи в романа на Антон Дончев, често в противоборство една с друга, но съдбите им са свързани – не само чрез мъжете, които обичат, но и чрез насилието, предателството и изборите, които трябва да направят.

Образът на Севда привлича с необузданата си първичност, тя е жената, която иска всичко и е готова да го получи на всяка цена. Елица се явява като антипод на тази първичност, невинна, почти по детски чиста. Но и тя си има тъмна страна. Образите на двете жени вълнуват българските читатели още от излизането на романа през 1964 г.

8. Тина от „Тина и половина“ на Юлия Спиридонова

Една малка изненада в класацията ни. Тина е тинейджърка, която има проблеми с теглото, с вписването в средата, с намирането на нови приятели, с родителите и най-вече с момчетата. Коя тинейджърка ги няма? Юлка обаче успява по забавен начин да поднесе цялата тийн драма, да разсмее и да накара девойките в крехката (пред)пубертетна възраст да се замислят, преди да направят някоя колосална глупост. Сигурна съм, че Тина е спряла поне няколко момичетата да отидат на среща с непознат от интернет и поне два пъти повече да започнат да спортуват, вместо да повръщат в тоалетната. А това никак не е малко нали? Давайте, Тина и Юлка, ние сме с вас!

7. Фани Хорн от „Осъдени души“ на Димитър Димов

Фани Хорн е тъжна жена, която е свикнала да получава всичко, което поиска. Страстта й към отец Ередиа я кара да го последва в хаоса на гражданската война в Испания. Фани е заблуждаваната, предадена жена, която въпреки всичко продължава да се надява, че и за нея ще има щастлив финал. Когато Ередиа окончателно я отхвърля, тя първо наказва него, застрелвайки го, но до края на живота си продължава да наказва себе си – с морфин и със спомени. Фани ни учи, че любовта на всяка цена е повече мъчение, отколкото отдаденост. Че понякога трябва да се откажем, докато все още има надежда времето да излекува раните ни.

6. Дара от „Лавина“ на Блага Димитрова

Дара е жена, която е изгубила връзката с женското в себе си, липсват й кокетство и маниерност. Мъжко момиче, което не си признава, че копнее за любов като всяка жена. Вътрешната й уязвимост обаче само засилва дълбочината на образа й и въздействието й като силна, независима героиня.

5. Доротея от „Бариерата“ на Павел Вежинов

Доротея – момичето, което може да лети, да чете мисли, да чува музика вътре в себе си. Героинята на Павел Вежинов е пълната противоположност на времето, в което е писана повестта. Тя живее с лекотата на птиците, неопитността на децата и мъдростта на лудите. Напълно беззащитна пред човешката злоба и алчност, извадена извън схемата за оцеляване, Доротея олицетворява свободата, която никой нямаше през 70-те – да бъдеш себе си, да живееш по законите на сърцето си.

4. Елисавета от „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев

Историята на Елисавета е изключително важна не само заради дългите часове по литература, посветени на образа й. От застаряваща, затворена в провинцията жена, на която нищо не й предстои и нищо не очаква, защото е пропуснала най-хубавите си години и вече няма надежда, тя се превръща в стихия, възвръща си онази виталност, свързана с женското начало, желанието за живот. Никога не е късно за любов.

3. Султана Глаушева от „Железният светилник“ на Димитър Талев

Често я определят като патриархалния стожер на семейството и семейните ценности. Волева до инат, прагматична и със силно изразена морална отговорност. Морален коректив и колективна будна съвест, но пък днес действията й могат да се тълкуват като убийство в името на някакви неписани обществени норми и символ как общество потиска личния избор и къде реално е мястото на любовта.

2. Албена от „Албена“ на Йордан Йовков

Българският символ на фаталната жена, може би един от първите в литературата ни. Възприемаме я като миражът на женските образи в канона. Името й се е превърнало в легенда, въпреки че де факто образът й не е толкова развит, колкото този на някой от другите ни фаворитки. За нея говорят не действията й, а енигмата й на красивата жена, фаталната жена.

1. Ирина от „Тютюн“ на Димитър Димов

Ирина – непокорството, амбицията, жената като равностоен на мъжа ум, но все още без неговите материални възможности. Тя е първият модерен женски образ в българската литература, който се разграничава от патриархалните традиции. Многопластова героиня, сложна и противоречива. Момиче, което мечтае, превръщащо се в жена, която действа. Можем да я наречем дори антигероиня, защото не се съобразява с мястото на жената, защото не е мека и нежна, защото е по-близо до образа на блудницата, отколкото до този на светицата. Ирина е повече европейка, отколкото българка, дори само литературният й образ създава у жените подсъзнателно желание за класа, стил и лукс, като в същото време затвърждава идеята, че невинаги изпълнените цели и мечти носят щастие.