Продължилата 872 дни блокада на Ленинград е сред най-значимите и трагични събития по време на Втората световна война. Според статистиката над милион души губят живота си, но историите на оцелелите са тези, които превръщат блокадата в събитие на съзнанието.
“Записки на блокадния човек” (изд. „Жанет 45“, превод: Здравка Петрова) е сред най-значимите произведения на Лидия Гинзбург. Руската писателка, мемоаристка и доктор на филологическите науки преживява цялата блокада на Ленинград и наблюдава пряко променящия се свят в града. Описвайки в детайл емоциите и действията на блокандния човек, деперсонифицирайки го и превръщайки оцеляването му в бунтовен акт, книгата неминуемо ни подтиква да се замислим за всички онези души, борещи се за живот в окупираните селища в Украйна.
От първите дни на войната и емоциите на заклещените в лапите ѝ хора, през предефинирането на реалността до инерцията за живот, “Записки на блокадния човек” е въплъщение на финия реализъм и психологизъм.
Отличителна черта на първите дни беше това неведение, по странен начин смесено с продължителната подготовка, с дългогодишното внушаване на мисълта за неизбежността и за съкрушителната всеобхватност на събитието.
Връщам се към къщи по улици, уж още предвоенни, сред предмети все още предвоенни, но вече променили своето значение. Още няма нито страдание, нито смъртна печал, нито страх, а обратното – възбуда и граничещо с лекота чувство, че този живот свършва.
И ето че ние спазваме закона на забравата, един от крайъгълните в социалния живот; наред със закона за паметта – закона за историята на изкуството, вината и разкаянието. За него Херцен е казал: “Който е могъл да го преживее, трябва да има силата да не забравя”.
Появи се ново отношение към сградите. Всяка от тях сега беше защита и заплаха. Хората брояха етажите и си правеха две сметки – колко етажа ще ги защитават и колко ще падат върху им.
Закованият прозорец е знак на изоставено жилище. Но през есента сградите още не бяха пусти; тримилионното обградено в пръстен население още ги изпълваше плътно. В онези есенни дни знакът на закованите прозорци получи ужасното обратно значение – той стана знак за хора, погребани живи и умиращи в теснотата, той съдържаше погребалната символика на дъските, зазидаността на мазетата и тежестта на етажите, стоварващи се върху човека.
Трябва да си едва ли не герой, за да запазиш хладнокръвие сред всеобщата паника. Но опитайте да крещите и да се щурате, когато всички наоколо си вършат работата – това изисква особена дързост.
Защо най-силен враг на съпротивляемостта (германците са разбирали това) беше гладът? Защото гладът е перманентен, не може да се изключи. Той присъстваше неотстъпно и играеше роля винаги (не задължително с желанието да ядеш); най-мъчително, най-печално по време на хранене, когато храната с ужасяваща бързина се свършваше, без да донесе насищане.
Опашката е човешки контингент, обречен на принудително безделно и вътрешно противоречиво общуване. Безделието, ако не е осмислено от почивка, от развлечение, е страдание, наказание (затвор, опашка, седене в чакалня пред някой кабинет). Опашката е съчетание на пълно безделие с тежко изразходване на физически сили.
Човекът не понася вакуум. Незабавното запълване на вакуума е едно от основните предназначения на говоренето. Безсмислените разговори в нашия живот имат не по-малко значение от смислените.
Човек не само крие страха, но понякога може да крие и липсата на страх, атрофията на истинския страх пред гибелта, който е подменен от болезнено дразнене на нервите. Ето защо обявяващите себе си за травмирани вземат толкова малко мерки за самосъхранение, колкото е и травмираните.
Можете да поръчате “Записки на блокадния човек” от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta22q2 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
