Автобиографията на сър Елтън Джон носи простичкото заглавие “Аз” (изд. „Прозорец“) и разкрива най-съкровени кътчета от живота и душата на легендарния музикант. Написана с прекрасно чувство за хумор и самоирония, книгата пленява читателите, които са жадни да знаят повече за звезда от ранга на Елтън Джон. Придобийте сами представа за произведението с десет подбрани цитата от него.
Признавам, невинаги съм най-добрият съдия на собственото си творчество – все пак аз съм човекът, обявил на висок глас, че Don’t Let the Sun Go Down on Me е толкова ужасна песен, че не бих имал очи да я издам.
Томи Робъртс се държа толкова дружелюбно,и ентусиазирано, че ме нави да купя една подборка от дрехи, която дори и Тони Кинг не би имал самообладание да носи пред хора. Облечен в тях, се чувствах по-различен, все едно изразявах някаква страна от моята личност, която бях държал скрита, желание да бъда скандален и да прехвърлям всякаква мяра. Сигурно всичко тръгваше от това как като малък случайно мярнах онази снимка на Елвис в бръснарницата в Пкинър – харесваше ми онова чувство на шок, да видиш звезда,която те кара да се чудиш какво става, по дяволите.
Тъй като вземах кока, аз вече не бях разумно човешко същество. Можеш да казваш, че си добре, като използваш за доказателство факта, че употребата на наркотици не се отразява на кариерата ти. Но не може да вземаш кока в такива количества и да мислиш разумно и нормално. Ставаш неразумен и безотговорен, егоцентричен, сам налагаш правилата. Или ще е на твоята, или никак няма да е.това е ужасно шибан наркотик.
Добър въпрос – защо се държах като тъпунгер?сигурно съм разигравал драми, за да се опитам да привлека внимание. Осъзнавам, че в някакъв смисъл това звучи смахнато – все пак живеех в град, обявил Седмица на Елтън Джон, предстоеше ми да свиря пред 110 000 души и там имаше телевизионен екип, който заснемаше документален филм за мен. Колко още внимание е нужно на човека? Но аз търсех по-различно внимание. Опитвах се да накарам семейството ми да разбере, че има нещо сбъркано, независимо колко добре върви кариерата ми.
Казах му, че според мен всеки трябва да може да си ляга с когото си иска. “Обаче при козите вече трябва да се тегли чертата” – добавих.
Самата сватба си беше сватба като сватба, на която единият от шаферите на младоженеца е бившият му любовник, с когото той е изгубил своята девственост.
Аз имам много недостатъци, но че съм музикант, който се взема прекалено насериозно – в това никога не бихте могли да ме обвините. […]
Нямаше как да се заобиколи факта, че сега пишех песен за африкански глиган, който много пърди. Признавам, смятах песента за пърдящия глиган за доста добра – с риск да изглеждам с напомпано самочувствие, сигурен съм, че в един списък с най-великите песни, писани някога за пърдящи африкански глигани, моята ще се класира някъде в челото.
Все още се опитвах да се смея или да не обръщам внимание, но не беше толкова лесно. Щом искаше кавга, майка ми винаги знаеше кое копче да натисне – на първо място, защото тя беше монтирала копчетата. Все още умееше да ме накара да се чувствам сякаш съм ужасеното десетгодишно дете в Пинър, сякаш за всичко съм виновен аз – постоянно ме беше страх, че ще ям боя, метафорично казано.
Откъс от книгата „Аз“ можете да прочетете тук. А ревюто на Диляна прочетете тук.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.