fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Аз“ – искрен смях и болезнени откровения в автобиографията на сър Елтън Джон

6 Mins read

Обожавам биографичния жанр и когато разбрах, че у нас се задава автобиографията на сър Елтън Джон – „Аз“ (изд. Прозорец“, преводач: Светлана Комогорова-Комата) – закопнях да я прочета. Отчасти, защото познавах един от най-славните музиканти на съвремието предимно от градските легенди за него, отчасти – защото бях сигурна, че именно поради огромната му слава истинската история ще се разминава с това, което „знам“.

Е, ако не сте в настроение за ревю, минавам бързо на заключението, а то може да бъде само едно – прочетете тази книга, защото е прекрасна! Написана с фино чувство за хумор, тя не скрива непривлекателните моменти от историята на Елтън Джон и звучи болезнено искрено. Двайсет и четирите страници с цветни фотографии пък допълват страхотно вмъкването „по пантофи“ в личния свят на един идол!

А за тези, които имат малко търпение и изпитват повече любопитство какво ще открият зад твърдите корици (прекрасно изпълнение сами по себе си!), ще се спра на някои от най-интересните за мен теми и акценти в автобиографията.

На първо място бих сложила великолепното чувство за хумор на Реджиналд Кенет Дуайт (рожденото име на музиканта). Съвсем на място откриваме следния цитат и на задната корица:

Аз имам много недостатъци, но че съм музикант, който се взема прекалено насериозно – в това никога не бихте могли да ме обвините.

Елтън Джон е безпощаден в самооценката си, но далеч не се изживява като жертва и не омаловажава постиженията си, докато разказва простичко за своя (необикновен) живот. Наистина не долових излишен патос или драматизъм, макар пътят му да е всичко друго, но не и безветрен и скучен.

Звездата, която познаваме днес, всъщност се ражда в доста обикновено среда. Детството му е белязано от нелеките взаимоотношения с родителите му, които са в постоянни разпри, а малкият Редж все не успява да покрие изискванията им. Израства с ниско самочувствие, в тревожност и страх. Също и „подозрително обикновен“. Музикалната му памет се оказва впечатляваща, но абсолютно нищо не предвещава последвалия успех.

А той идва със заминаването му за САЩ. Пътуването се осъществява почти случайно и има своята интересна история, която няма да разкривам тук. Веднъж стъпил на американска земя, кариерата му вече познава само една посока – нагоре. Нагоре и без граница. Превръщащият се в музикална икона Елтън Джон дълго време не може да осмисли как изведнъж започва да дели сцената, а и купоните, със своите идоли.

 

Четях и усещах, че този човек познава всички баснословно известни личности, при това не само от музикалния шоубизнес. В книгата той споменава между другото как е танцувал с кралицата на Обединеното кралство, за обяд с Майкъл Джексън, на който Краля на попа се е държал повече от странно, за наркомански купон с Джон Ленън, по време на който Анди Уорхол е звъннал на вратата, но не са му отворили, защото е носел фотоапарат… и още много!

„Аз“ буквално прелива от клюки и чудати истории, но нито една не звучи злобно или обидно. Разбира се, повечето пикантни детайли засягат личните спадове, успехи и ежедневни битки на Елтън Джон. Изключително важно място в автобиографията му заема продължилата 16 години близка връзка с кокаина.

Тъй като вземах кока, аз вече не бях разумно човешко същество. Можеш да казваш, че си добре, като използваш за доказателство факта, че употребата на наркотици не се отразява на кариерата ти. Но не може да вземаш кока в такива количества и да мислиш разумно и нормално. Ставаш неразумен и безотговорен, егоцентричен, сам налагаш правилата. Или ще е на твоята, или никак няма да е. Това е ужасно шибан наркотик.

Тъй като съм на светлинни години от този бизнес, наистина ми е трудно да си представя защо толкова велики професионалисти попадат в капана на наркотика. Благодарение на личния разказ за преживяното успяваме да стъпим в чуждите обувки и да разберем как се завърта порочният кръг. Изобщо не смятам, че е уместно да се говори за оправдание, защото това би означавало, че съдим другите. Но е от изключителна важност да се опитаме да разберем механиката на подобно отчаяние и преминаването му в зависимост (алкохол, наркотици или храна – няма значение). Защото никой от нас и близките ни не е имунизиран.

Елтън Джон разкрива всички етапи на пристрастяването си. Дори споделя история, за която самият той изтъква, че много би искал да е поредната градска легенда по негов адрес, но не е. В една ветровита нощ, през която не може да заспи, той се обажда на свой асистент и му нарежда да направи нещо… с времето навън!

Крайностите в живота на Елтън Джон варират от подобни комични и безумни случки, през маниакално пазаруване (част, с която не успях да се идентифицирам и много трудно се въздържах да не критикувам вътрешно), до кичозност в личния му стил (да, той сам го определя като кич и да, тук пак не намерих себе си). Но как можем да очакваме обикновени, скучновати навици от велик талант?

Ценните послания в „Аз“ действително са много и вероятно всеки читател ще вземе присърце тези, от които има нужда. Дали ще е справянето със зависимостите и „прераждането“ в по-смислен и щастлив живот, приемането на собствената различност, преодоляването на травмите от детството, или вричането в кауза, по-голяма от теб самия – няма никакво значение. Смятам, че удоволствието от чудесно написана книга е гарантирано, не на последно място и заради безупречното цялостно изпълнение от страна на издателство „Прозорец“!

Откъс от книгата „Аз“ можете да прочетете тук.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.