Канадската журналистка и писателка Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите от криминалната ѝ поредица за разследванията на квебекската полиция и инспектор Гамаш са преведени на повече от трийсет езика. Те вече са любими и на българските читатели, които очакват с нетърпение всяка следваща книга на канадската авторка. В навечерието на Коледа издателство „Софтпрес“ ги зарадва с дванайсетия поред роман – „Час за разплата“. Луиз Пени изгражда майсторски заплетен сюжет, в който са замесени старинна карта от стената на бистрото в Трите бора и двама от най-големите врагове на Арман Гамаш.
Подбрахме десет цитата с проникновени размисли за човешките характери и пътеводните ценности, които могат да ни помогнат да се ориентираме в сложната карта на живота.
В двата края на дългия салон, под тавана с открити греди, в камините пламтяха весели огньове. Глъчката от разговорите се смесваше с мириса на дим от горящите цепеници. Току се разнасяше познато трополене, когато клиентите изтупваха снега от ботушите си на влизане.
Снегът беше спрял през нощта и бе останал само тънък слой, който едва покриваше сухите есенни листа. Светът бе застинал в промеждутъка между есента и зимата. Хълмове обкръжаваха селото и и сякаш го предпазваха от често враждебния външен свят, но сега самите те изглеждаха враждебни. Или ако не чак враждебни, то поне негостоприемни. Гори от скелети покриваха склоновете им. Сивите голи клони стърчаха като протегнати нагоре ръце, молещи за милост, която знаеха, че няма да получат.
Да си изгубен е много по-лошо, отколкото да вървиш по грешен път. Затова хората остават на него толкова дълго.
Твърде лесно е да подхранваме гнева. Твърде малодушно е да разпалваме омразата. Трябва да се обърнете навътре към себе си и да решите кои сте и какви искате да бъдете. В такива времена не се коват характери, а се разкриват.
Не всяка загадка е престъпление, но всяко престъпление започва като загадка.
Всички сме повредени, белязани и несъвършени. Допускаме грешки.Извършваме неща, за които дълбоко се разкайваме. Натъкваме се на изкушения и понякога се поддаваме. Не защото сме лоши или слаби, а защото сме хора.
Тогава преподавателят насочи цялото си внимание към нея. Сякаш гледаше огромен кораб във вихъра на бурята. Устойчив, силен и спокоен. Щеше да оцелее не защото беше пуснал здраво котва, а защото не беше. Можеше да се адаптира. В това спокойствие имаше огромен самоконтрол. Амелия осъзна, че той е източникът на силата. Командир Гамаш владееше по-голяма сила от когото и да било, защото не се оставяше на милостта на стихиите.
Винаги има път назад. Стига да имаме смелостта да го потърсим и да тръгнем по него. Съжалявам. Сгреших. Не знам. Нуждая се от помощ. Това са пътепоказателите.
„Нещата са най-силни, където са счупени.“
За първи път в историята картите са дали на хората възможност да контролират обкръжаващия ги свят. Показали са им как да се придвижват от едно място до друго. Днес звучи елементарно, но преди хиляди години е било невероятен подвиг на въображението и образността. Всички карти са нарисувани така, сякаш местността е погледната отвисоко. От птичи поглед. От гледната точка на бога. Представете си, че сте първият човек, който се е сетил. Който е успял да осмисли невиждана дотогава перспектива. А после да рисува от тази позиция. Невероятно.
Толкова е лесно да затънеш в очевидната жестокост на света. Нормално е. Но за да се излекуваме наистина, трябва да разпознаем и доброто.
Прочетете откъс от книгата тук.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си.
