„Червеният тефтер“ от София Лундберг (изд. „Хермес“) е книга, изпълнена с топлота и човечност. Напомня ни, че трябва да ценим важните хора в живота ни, докато са с нас, докато можем да им кажем „обичам те“. Главната героиня Дорис има червен тефтер, в който записва значимите личности в нейната 96-годишна житейска история. Повечето имена в тефтера са зачеркнати, напуснали са живота ѝ. Но винаги има такива, които озаряват деня ѝ и я карат да се чувства щастлива, че е изживяла всички бурни моменти, белязали миналото ѝ.
Тук ще откриете десет любими цитата от книгата, като е почти сигурно, че ще откриете още много при вашия прочит.
„Желая ти да имаш достатъчно от всичко – прошепна в ухото ми тя. – Достатъчно слънце да огрява дните ти, достатъчно дъжд, та да цениш слънцето, достатъчно радост да заздрави духа ти, достатъчно мъка, та да цениш малките радости в живота, и достатъчно нови запознанства, които да ти помагат да превъзмогваш всяка раздяла.“
От всички тези прекрасни книги научих толкова много за живота и света. Всичко бе събрано между дървените рафтове. Европа Африка Азия Америка. Страните, ароматите, обществата и културите. И хората. Живееха в толкова различни светове и все пак си приличаха по своите тревоги, съмнения, любов и омраза. Като всички нас. Като Йоста. Като мен. С удоволствие щях да остана там завинаги. Мястото ми бе сред книгите. При тях се чувствах в безопасност.
„Няма нищо по-обезоръжаващо от това да се сгушиш до някого късно вечер. Тогава си такъв, какъвто си без оправдания и извинения.“
„Всяка вечер, преди да духна слабата светлина на газовата лампа, се питах дали някога пак ще го видя. Дали някога пак ще видя Швеция.“
Толкова много имена минават през живота на човек. Замисляла ли си се за това, Джени? Всички тези имена, които се появяват, а после изчезват. Които разбиват сърцето ни и ни карат да плачем. Които се превръщат в любовници или врагове. Понякога разлиствам тефтера си.
„Всеки си има по една вечна любов, Джени. Това е нормално. […] Някаква неизживяна любов. Всеки човек си има такава. Някой се загнездва в сърцето ти и така и никога не си отива.
– И с годините този човек става все по-идеален в мислите ни?
– Разбира се. И това е нормално. Няма по-съвършени хора от онези, с които не сме изживели любовта си.“
Една сълза бликва от окото ѝ, търкулва се от долния клепач и се спуска по бузата ѝ. – Има нещо хубаво в неизживяната любов – промълвява Дорис.
„Париж си остана една мечта. И като неизживяната любов се връщаше в мислите и сънищата ни все по-прекрасен.“
„Вдъхновението несвързано толкова някакво място, да се крие у нас самите и трябва сами да го намерим, за да го изкараме наяве, колкото и тежко и мъчително да е това.“
Париж бе надвиснал над нас като постоянна сянка на едно по-добро минало. И все още витае там: в мебелите, френските книги и картините. Градът бе пленил душите и на двама ни.
Можете да вземете „Червеният тефтер“ от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си.
