fb
10, които...Специални

10 цитата от „Четене и живот“ на Цветан Тодоров

5 мин.
Цветан Тодоров в Сан Пауло

Статиите, студиите и есетата от сборника „Четене и живот“ от Цветан Тодоров (изд. „Сиела“, преводач от френски език: Валентина Бояджиева) бяха моята разтуха по време на извънредното положение през пролетта. Всяка сутрин един или повече от текстовете влияеха на нагласата ми, приемането на историческото време и започване на деня. Чете се бавно, ако нямаш изследователска, а само читателска цел, и постепенно. Размислите на интелектуалеца от български произход, с френско живеене, творене и дейност на учен, са по различни теми. Обединени и издадени са след смъртта му от неговите деца. Общо шест теми с един център – ценностната ориентация на хуманиста Тодоров.

Четене и живот от Цветан Тодоров

Избирам 10 цитата, с които да се навлезе в дълбочината, разнообразието, анализите в „Четене и живот“, без да мога да обхвана всичко, които бих искала. А темите са: „Живот заедно“, „Памет и справедливост“, „Войни“, „Четене“, „Слушане“ и „Гледане“, като последните две могат да се възприемат и като една цялостна глава.

„Започваме да живеем в общества, в които народен суверинитет се превръща в куха дума, защото народното представителство – нашите парламенти и правителства – вече не могат да вземат други решения, освен диктуваните от икономически интереси. Непрестанно трябва да си напомняме, че икономиката не е цел, а само средство, визиращо човешкото добруване. Крайната цел на нашите действия трябва да бъде не „да печелим повече“, както гласи друг съвременен лозунг, а „да живеем по-добре“.

„Смелостта е морална само когато е поставена в услуга на хората. Интелигентността сама по себе си не е морална.
Моралната постъпка не е просто насочена към хората; тя трябва да има за субект и една съвсем конкретна личност: аз. Съвсем не е без значение да се знае дали изисквам тази постъпка от себе си или просто от другите: морален съм само в първия случай, докато във втория съм просто морализатор; в държането на морализаторски речи, с които изискваме от другите да правят добро, няма нищо морално, дори по-скоро е обратното“

„Във всяка епоха и несъмнено във всяка страна общественото мнение е конформистко и снизходително към себе си; то не обича онези, които го смущават“

Цветан Тодоров
Източник: Licencirane fotografije / Autor: TIM press

„Човешкото същество се отличава от животинските видове по осъзнаването на факта, че се вписва в минаващото време. То знае, че е смъртно, че един ден животът му ще свърши, както знае, че той има начало и продължителност, която свързва началния и настоящия момент. Тази продължителност съществува в неговия разум като разказ, който непрестанно се пренаписва в хода на цялото му съществуване. Съзнанието за изтеклото време е онова, което наричаме в най-общ смисъл памет – била тя индивидуална или колективна.“

„Колкото до справедливостта, ако под това разбираме присъда, която не се ограничава до съдебната зала, а касае живота на всички ни, тя също остава несъвършена: справедлива е онази присъда, която държи сметка и за контекста, в който са се случили събитията, за предхождащите го събития и за последствията от тях.“

„Бранев не е първият, който описва духовните поражения, нанесени от тоталитарните режими, макар неговите описания да са особено красноречиви. Отличително качество на разказа му се дължи на факта, че в тези страници той насочва проницателен погелд и към себе си. Когато оцелелите от тоталитаризма разказват за преживяваното в миналото, обикновено представят себе си като невинни жертви: „другите“ бяха ужасни, аз само понасях последствията от техните престъпления; аз съумях да се боря срещу тях като безстрашен герой. Това удобно разпределение на ролите не може да задоволи Бранев. Безмилостно сурово той описва онези свои действия, диктувани от човека, който е трябвало да изгради себе си, за да живее и оцелее“ (из предговор на книгата на Веско Бранев „Следеният човек“

„В голямата си част медиите не се задоволяват да показват войната, те я възхваляват; след като са избрали своя лагер, те дават приноса си във военните усилия. Честно казано, войната почти винаги предизвиква вълнение, може би защото представлява par excellence ситуацията, в която в името на висшия идеал човек е готов да рискува най-ценното за него нещо – своя живот. „

„И кога най-сетне ще признаем, че войната не е подходящото средство за налагане на демокрацията след като непосредствения урок от нея се състои в това да се утвърди превъзходството на грубата военна сила?“

„Литературата е първата хуманитарна наука, а векове наред е била и единствената. Предметът ѝ са човешките поведения, психическите мотиви и взаимодействията между хората. Тя все така си остава неизчерпаем източник на познания за човека. Маркс и Енгелс казват, че най-доброто описание на XIX век се намира не при социолозите, а у Балзак, който разкрива истината за заобикалящия го свят. И днес, ако някой млад човек ме попита как е изглеждал животът при съветската дикатура, бих му казал: „Прочети „Живот и съдба“ на Василий Гросман. При все, че това е роман, а не труд по хуманитарни науки“.

„Търсенето на собствена идентичност не е нещо, което се случва от само себе си. Може би трябва преди всичко да проучиш миналото си, това на семейството си, етноса или страната. Но миналото е множествено, безкрайно и натоварено с противоречиви смисли, ето защо трябва да бъде сортирано и да се избере онова, което е нужно на човека, да се подреди по определена йерархия, каквато в него няма“

Снимка на публикацията: https://www.fundacionyuste.org/

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.

[ + ]