„Линия Девет, или когато пресъхнаха чешмите” (изд. „Жанет 45”) е колекция от екзистенциални фрагменти, уловени от Теодора Николова в я̀нтар от проза. Кратки срещи с безименни герои оставят дълбока следа в читателското сърце, а внимателно подбраните думи носят наслада във всеки ред.
Трудно е да опишеш книга, която с минимализъм твори толкова огромен и комплексен свят. Затова оставяме „Линия Девет, или когато пресъхнаха чешмите” да говори сама за себе си. С 10 специално подбрани цитата.
Изборите ни толкова често нямат общо с вкусовете ни.
Премина автобус девет. Пълен. Притъмнял от тела. Чужди. Сродни. Безразлични. Лаконични. Щедри. Емпатични. Алчни. Свити. По течението и срещу течението. Пътуващи в една посока, слизащи на различни спирки.
В погледа му се появи колебание, което, както знаем, понякога е за предпочитане пред разочарование.
(снимка: личен архив за БНР)
Дамата дори не вдигна очи от своя Джон, Джон Ъпдайк, “Сред лилии красиви”. Дали изобщо осъзна, че автобусът се е повредил и е спрял.
И всички тези напълно обикновени неща са абсолютно необикновени само заради необикновената светлина и септемврийската сладост във въздуха.
Но какво знаем ние за природата на разделите, освен че и те понякога носят сладки тъги…
Ако някога човечеството загине, ще е от егоцентризъм и липса на въображение.
Защото нашият землянски начин да покажем, че нещо има значение за нас, е да се погрижим за него.
Въпросът “как минават дните, когато ме няма”. Той е родил всички философски учения. Този въпрос, в който отеква другият, важният, най-важният въпрос: “Как ще минават дните, когато вече няма да ме има?”.
Защо ли с годините и възрастта посредствеността не намалява така, както с годините и възрастта намалява непосредствеността?
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
