Медея – вещицата от Колхида, дъщеря на Еет, внучка на Хелиос, племенница на Цирцея, съпруга на Язон, е една от най-онеправданите героини в старогръцката митология. В своята интерпретация на историята ѝ, Роузи Хюлет одухотворява образа ѝ по впечатляващ начин, а на читателите е позволено да я видят каквато е – жена, обичала, но никога обичана. 10 са цитатите от книгата, които ще ви помогнат да надникнете в разкъсваната от магия, мрак и страст душа на Медея (изд. „Noble Star Books“, превод: Виолета Ненова-Виденова).
Никой друг не съзря справедливостта в действията ми, защото останалите не виждаха нищо нередно в поведението на Асприт. Той “е просто момче” и, очевидно, това означаваше, че жестокостта е в природата му. Макар така и да не разбрах това оправдание.
Често се случва хората да не харесват онова, което не разбират – плавно ме прекъсна Цирцея. – Но не мисля, че трябва да позволяваш невежеството на другите да застава на пътя на потенциала ти… Нали така?
Мракът привлича мрак, още една от мъдростите на Цирцея.
Понякога трябва да призовем мрака, за да защитим светлината.
Няма нищо лошо в това да се чувстваш изгубен – казвам му. – Аз съм се чувствала изгубена през целия си живот.
Магията трябва да дойде с дисциплина – стига до мен гласът на Цирцея. – Иначе ще бъде просто хаос.
Идеали като любов от пръв поглед съществуват единствено в световете, изтъкани от бардовете със замечтани погледи.
С времето съм се научила, че любовта на Язон е като жътвата. Люлее се между дни на пиршество и на глад. Понякога любовта му ме изпълва толкова дълбоко и изцяло, че ще се пръсна. Много по-често бивам оставена единствено със студенина, която отеква в мен, пропълзява през празните полета, където само преди дни любовта му диво е избуявала.
Но знаеш ли какво е по-силно от любовта на обичащия? Омразата му.
Светът се опита да ме превърне в жертвата и затова се превърнах в злодея.
