Шатрите вече са разпънати, новите книги са подредени по щандовете, а читателите отново имат своята най-очаквана среща на открито. До 7 юни Пролетният панаир на книгата събира в парка пред НДК над 150 издателства и хиляди заглавия, сред които със сигурност се крият бъдещите ви любими четива. За да направим избора малко по-лесен, събрахме препоръките на екипа на „Аз чета“. Препоръчваме заглавия, които ни впечатлиха, развълнуваха и които с удоволствие бихме сложили в чантата ни за книги.
Милена Златарова препоръчва
“Книгите на Яков” от Олга Токарчук (изд. “ICU”, преводач: Крум Крумов)
Отдавна не бях изпитвала такова трепетно вълнение преди прочита на една книга. Усещането да държа в ръцете си този голям и красив том беше като предвкусване на пътешествие до интересна дестинация, чийто маршрут предстои да науча в движение. Внушителният magnum opus на полската писателка ни превежда из цяла Европа, проследявайки възхода и перипетиите на харизматичния религиозен водач Яков Франк и неговите последователи. Времевата рамка обхваща период от над 50 години от средата на XVIII век до първото десетилетие на XIX век, а погледът на всевиждащата Йента достига дори до 40-те години на XX век. Книгата е изпълнена с множество гласове на хора от различен социален, религиозен и етнически произход. Техните истории се допълват, противоречат си, понякога направо спорят задочно помежду си. Читателят трябва да се остави да бъде воден, но и да не се доверява напълно на нито един от героите. Огромно количество исторически и документални проучвания стои зад този епос, който ни разкрива пластове и процеси, едновременно локални и съотносими към всяко място в европейската история – миграцията на хора и идеи, разрушаването на старите модели, бунтарството, прекрачването на границите в буквален и преносен смисъл. Задължително трябва да се отбележи брилянтната екипна работа по изданието, която го прави ценна придобивка за всеки задълбочен читател. Четенето на “Книгите на Яков“ за мен беше изключително преживяване, което продължавам да разгадавам и тълкувам, и ще се върна поне още веднъж към него, защото един прочит не стига.
“Бягащият човек” (изд. “ICU”, съставител: Невена Дишлиева-Кръстева)
Да поканиш автори да напишат текстове на определена тема ми се струва голямо предизвикателство, чийто резултат невинаги оправдава очакванията. Но на Невена Дишлиева ѝ се получава отлично – издателството ѝ има зад гърба си вече три много успешни тематични антологии. След сборниците за емиграцията, 90-те години и липсващите бащи, „Бягащият човек“ събира 21 разказа за бягства и бягания на (четящи) хора с различни професии, обединени от страстта към движението и преодоляването на собствените си физически и психологически граници. Без преувеличение мога да кажа, че сборникът е разкошен като замисъл, текстове и оформление. Вдъхновяващи лични истории без филтър и украса се редуват с „подкрепителни пунктове“ – думи на Рич Рол, Харуки Мураками, Крис Клийв, Алън Силитоу, Джон Кракауер и др. Това е книга, която ще ви хареса, дори ако подобно на мен сте бягали за последно в часовете по физическо (впрочем, една голяма част от героите в книгата са започнали точно от това ниво на подготовка). В последните 97 метра от полумаратонската книжна дистанция има списък с определения за бягащия човек. Дръзвам да добавя и моето: „Бягащият човек е смел човек. Не зощото не се страхува, а защото всеки път преодолява страха си да се изправи пред собственото си несъвършенство.“
“Седни и виж” от Андрей Булбенко, Марта Кайдановская (изд. “Жанет 45”, преводачи: Ива Руснакова, Красимир Лозанов)
“Седни и виж” от Андрей Булбенко, Марта Кайдановская е силно въздействаща, необичайна книга с впечатляващо полиграфично оформление. Играта започва още с псевдонимите на авторите, чиято самоличност е забулена в тайна. Заглавието препраща към един от най-страшните филми за войната – „Иди и виж“ на режисьора Елем Климов. Фамилията на момичето пък е доста рядко срещана и „съвпада“ с тази на актьора Александър Кайдановски, изиграл главната роля във филма „Сталкер“ на Андрей Тарковски. Марта е тийнейджърка, която бяга заедно със семейството си от бомбите. Не се споменават конкретни имена на места или държави, но се подразбира, че най-вероятно става дума за войната в Украйна. Докато пъплят с автомобила на дядо ѝ в километричните опашки, Марта се опитва да преработи случващото се в един динамичен монолог, изпълнен с много гняв и ужас, но и с утешението на делничното, което намира пролука дори в най-страшните моменти.
“Вълче време” от Харалд Йенер (изд. “Емас”, преводач: Величка Стефанова)
Какво остава от една нация след унищожителното военно поражение и катастрофалния крах на мита за великата световна империя? По какъв начин тя може да осъзнае миналото си и да започне да гради бъдещето си? “Вълче време” на немския журналист Харалд Йенер представлява впечатляващ обзор на първото десетилетие в Германия след Втората световна война и възстановителните процеси в страната. Установих, че това е период, за който поради идеологически обусловеното образование от тази страна на Желязната завеса не съм знаела почти нищо. Харалд Йенер впечатлява с честния си и достоен подход – безпристрастен по отношение на фактите, предпазлив в оценките. Книгата е документална и в същото време увлекателна за широк кръг читатели.
„Ледената река“ от Ариел Лоуън (изд. „Ибис“, преводач: Боряна Даракчиева)
„Ледената река“ от Ариел Лоуън е завладяващ роман за една необикновена героиня, която не се примирява с униженията и несправедливостите, съпътстващи жените в края на XVIII век. Книгата е вдъхновена от живота на известната американска акушерка Марта Балард. Интересен е фактът, че личността и делата ѝ са стигнали до нас благодарение на дневника, който си е водела. Самото обстоятелство, че е можела да чете и пише, е било необичайно за времето си. „Ледената река“ е великолепно изградена историческа мистерия, която съживява по достоен начин пълнокръвния и сложен образ на Марта. Сюжетът балансира сполучливо между фикцията и историческата достоверност. В скованата от лед река Кенебек, щата Мейн, е намерен замръзнал труп. Като медицинско лице тя е повикана да огледа тялото и да установи причината за смъртта. Загиналият мъж се оказва замесен в предполагаемо изнасилване, което Марта е документирала месеци по-рано. Тя решава, че няма да остави случаят да се потули и ще се бори виновните да получат наказанието си. В тази битка за справедливост смелата акушерка ще рискува доброто си име и ще изложи на опасност най-близките си хора. В края на книгата ви очаква интересен послеслов от авторката. Не се изкушавайте да надникнете в него, преди да стигнете до края – търпението ви ще бъде възнаградено!
Диляна Денева препоръчва
„Белези“ от Ойдур Олавсдотир (изд. ICU, преводач Светла Стоянова)
Може ли книга, в която главният герой обмисля да сложи край на живота си, да не бъде потискаща? „Белези“ е едно от най-красивите доказателства, че може. Трудно ми е да определя романа като книга за депресията, макар че именно през нея преминава главният герой Йонас. Той е загубил причините, които го карат да става сутрин, и решава да напусне дома си с намерение, от което няма връщане назад. Но съвсем не по холивудски, а по типично исландски начин, плановете му започват да се осуетяват. Постепенно в живота му се появява нещо, което не е очаквал – смисъл.
Това е роман, който задава един много прост и същевременно много важен въпрос: какво ни кара да станем сутрин? Според мен е здравословно човек да си го задава от време на време и да търси честния отговор. Ойдур Олавсдотир прави точно това – по деликатен, мъдър и магнетичен начин.
„Обърната към морето“ от Лидия Хилие (изд. „Сиела“, преводач Йоана Гацова)
„Обърната към морето“ е една от най-пленителните истории за любов, саможертва и тежестта на изборите ни, които съм чела през последните години. Това е роман, който носи силен емоционален заряд, без никога да става сладникав или да търси лесни ефекти. Напротив – чувствата в него са сложни, противоречиви и болезнено истински.
В центъра на историята е Ивона, чийто живот сякаш е застинал в момента, когато преди десет години е изгубила голямата си любов. Днес тя живее сред семейни отговорности и неизпълнени мечти, а единствената ѝ истинска утеха е наследствената маслинова горичка. Междувременно Влахо е продължил напред – има семейство, деца и нов живот. Но когато в живота на Ивона се появява друг мъж, крехкото равновесие между миналото и настоящето започва да се разпада и всички са принудени да се изправят пред истините, които дълго са избягвали. Това, което отличава романа, е че любовната история е неразривно свързана с по-голямата тема за порастването в държава, която тепърва изгражда своята идентичност. Личните съдби на героите се преплитат с промените в следвоенна Хърватия, а романът показва как политическите и икономическите сътресения могат постепенно да променят мечтите, посоката и бъдещето на един човек. Допълнително ме спечели фактът, че действието се развива именно в Хърватия. Магнетичното крайбрежие, малките общности, семейните връзки и близкият до нашия балкански контекст правят историята особено въздействаща за българския читател. А чудесният предговор на авторката към българското издание добавя още един пласт към романа, поставяйки написването му в контекст и превръщайки срещата с книгата в още по-лично преживяване.
„Домът на Орион“ от Юлия Федорчук (изд. ICU, преводач Крум Крумов)
„Домът на Орион“ трудно се побира в жанрово определение. Това е едновременно лична история за загубата и търсенето на себе си, роман за миграцията и принадлежността, и много навременен поглед към света, в който живеем днес.
Главната героиня Елиза е журналистка – човек, който професионално търси истории и свързва точките между тях. Но когато историите започват да я затрупват, а светът около нея става все по-шумен и свръхсвързан, тя губи способността да открива смисъл в тях. В търсене на убежище се отправя към древна европейска гора, надявайки се да избяга от собствените си призраци, да намери изгубен приятел и да подреди наново мислите си. Вместо това попада на хора и съдби, които я въвличат в много по-голяма история.
Това, което най-силно ме впечатли в романа, е начинът, по който Юлия Федорчук преплита личното и глобалното. През историята на Елиза книгата задава въпроси за движението на хора, идеи, митове и граници; за това какво означава да принадлежиш някъде в свят, който непрекъснато се променя; за цената на прогреса и за усещането, че бъдещето, от което се страхуваме, може би вече е настъпило.
Мария-Никол Косева препоръчва
„Брилянтни създания“ от Шелби ван Пелт (изд. “Емас”, преводач Емилия Ничева-Карастойчева)
Към това заглавие посегнах случайно преди известно време без никакви очаквания, а към днешна дата е една от най-препоръчваните от мен книги, когато някой ми каже „чете ми се нещо приятно и ненатоварващо“. Давам и на вас три причини да се сдобиете с „Брилянтни създания“ от Панаира на книгата.
Първо, историята е толкова прекрасна, топла и човешка, че след като затворите последната страница, сякаш по цялото ви тяло се разлива едно усещане за блаженство и удовлетворение от прочетеното. Сравняват романа с „Човек на име Уве“ точно заради този уют, който носи. Втората причина е, че главният герой е чаровен октопод, обитаващ общинския аквариум. Историята освен вълнуваща, е и образователна, защото ще научите много неща за тези наистина необикновени създания.
Третата причина е, че съвсем скоро излезе екранизацията на романа в Netflix, а правилото го знаете – първо четем книгата, чак тогава гледаме филма. И точно тази лента не е за пропускане, защото е също толкова вълшебна, колкото и книгата. Това ви го казва човек, който не е почитател на съвременното кино и рядко одобрява филми, правени по любимите си книги. Този го гледах два пъти и плаках и двата пъти, въпреки че още от книгата знаех какво става.
“Дарът на дъжда“ от Тан Туан Ен (изд. “Лабиринт”, преводач Радостин Желев)
Добавям към препоръките си и най-новата книга на Тан Туан Ен, която е в списъка ми от момента, в който излезе на български по-рано тази година, и ми предстои да прочета. „Дарът на дъжда“ е художествен роман, засягащ сериозни теми като тези за изборите, които правим, страданието и преходността на живота. Историята е представена в контекста на азиатските култури, които са основен мотив и в останалите романи на малайзийския автор. По този начин чрез пленителния си стил на писане, той ни предава атмосферата на непознати места и ни позволява да пътуваме чрез книгите. А не е ли това най-вълшебното свойство на литературата – да ни пренася в други светове?
„Прощален ритуал“ от Ози Озбърн (изд. „Еднорог”, превод Боряна Джанабетска)
За всички почитатели на хеви метъла, задължително заглавие в списъка ви за панаира трябва да бъде последната книга на Принца на мрака. Най-малкото защото предишната му биография (която чета в момента) е с изчерпан тираж и това може да е единственият ви шанс да се докоснете до дивия живот на едно от най-големите имена на метъл сцената.
„Прощален ритуал“ проследява основно последните 15-ина години от живота на Ози, но включва и спомени от миналото му, включително и формирането на Black Sabbath и начина, по който е приет в бандата – история, за която не бях сигурна дали е вярна, но ето, че имаме потвърждение от първо лице. :) Книгата се чете изключително бързо и не е изключено в процеса да се редуват моменти на смях с глас и такива в тишина с насълзени очи, но съм убедена, че ще завършите с усмивка и възхищение към артиста и невероятния му живот.
„Майка на костите“ от Илария Тути (изд. „Лемур Букс“, превод Ваня Георгиева)
Има автори, чийто книги купувам без дори да чета анотацията. Достатъчно ми е да видя името на корицата, за да съм сигурна, че няма да остана разочарована и въпросното заглавие заслужава да стои в личната ми библиотека. Вероятно вече се досещате, че Илария Тути е едно от тези имена. И с нея, като с повечето ми любими писатели, се срещнах случайно – чрез книгата на месеца в литературния ни клуб.
Най-новото заглавие на българския пазар от автора е „Майка на костите“ – книга пета от поредицата за комисар Тереза Баталия. Главната героиня отново се бори едновременно с личните си битки и с поредния неразкрит криминален случай. Романът обещава страховита мистерия, преплетена с увлекателно представени исторически факти археологически находки. Отделните книги от поредицата проследяват различни случаи, така че не е задължително да сте чели предишните части преди да стигнете до тази – аз например започнах с втората. Общото между романите е единствено разследващият екип – Тереза и партньорът ѝ в разследванията Масимо Марини.
„Боен клуб“ от Чък Паланюк (изд. „Ера“)
Още едно литературно съкровище, което дълго време беше с изчерпан тираж, но от миналата година, благодарение на издателство „Ера“ е с ново, още по-красиво издание. „Боен клуб“ е роман за консуматорството, свободата, демоните, които живеят в съзнанието ни и идеализираните образи, които създаваме там. Ако сте гледали едноименния филм с Брад Пит може би сюжетът ви е познат, но непременно се запознайте и с книгата – стилът на Чък Паланюк е неповторим – пленяващ, остър, на моменти циничен, и винаги будещ размисъл.
Таня Клясова препоръчва
“Дъщерите на Шандун” от Ийв Дж. Шун (изд. “Емас”, преводач Емилия Ничева-Карастойчева)
“Дъщерите на Шандун” от Ийв Дж. Шун е роман, който ни разказва за това какво е да се родиш дъщеря в свят, в който това е проклятие. Младата Ли-Хай е поредната щерка в семейство, в което още няма родено момче, заради което е пренебрегната и всеки ден вижда как майка ѝ бива унижавана заради “провала си”. Същевременно, политическата сцена на Китай се променя рязко. Жените в семейството биват изоставени, когато родът им става неудобен за новия режим, а мъжете се измъкват в безопасност. Една майка и три дъщери са изоставени на произвола на съдбата.
“Дъщерите на Шандун” е прекрасен дебют на Ийв Дж. Шун, който разказва за големи исторически събития и как те се отразяват на обикновените хора. Същевременно, е и роман за силата на жената, за способността да превърнеш проклятие в сила, и за това да намираш начин да оцелееш дори когато всички шансове са срещу теб.
“Безмълвието на момичетата” от Пат Баркър (изд. “Лабиринт”, преводач Стоянка Сербезова-Леви)
Много харесвам романи, вдъхновени от “Одисея” и “Илиада”, които ни представят събития, които вече добре познаваме, но през по-различна призма. Особено интересна ми е женската гледна точка, която иначе е неизвестна за нас. Знаем кои са Елена, Пенелопа, Клитемнестра – но как са се чувствали, когато светът около тях рухва заради една нестихваща война? Епическите поеми на Омир имат някои от най-любопитните женски персонажи, но ние нямаме никакъв достъп до техния вътрешен свят.
“Безмълвието на момичетата” е историята на Бризеида – принцеса, която става награда и собственост на Ахил. Същевременно, е историята и на стотици други жени, които заспиват свободни и се събуждат робини заради Троянската война. През очите на Бризеида виждаме добре познати имена – Ахил, Патрокъл, Агамемнон, Одисей – но те не са героите, които познаваме. Те са поробители, за които животът на Бризеида и всички робини като нея не струва повече, отколкото на добитък. След като е загубила семейството си, тя е длъжна да се подчинява на тези, които са унищожили света ѝ, и да намери начин да оцелее и да обича въпреки ненавистта, която я изгаря. Дори когато иска да крещи, тя трябва да остане безмълвна – докато романи като “Безмълвието на момичетата” не ѝ върнат гласа.
“Неистово почитание” от Ребека Рос (изд. “Orange books”, преводач Елена Лорънс)
През 2025г. се влюбих в писането на Ребека Рос и в дуологията ѝ “Омагьосаните писма”. “Неистово почитание” се развива в същия свят, но не е нужно да сте чели едната поредица, преди да посегнете към другата.
В магичен свят, в който боговете се раждат с определена сила и единственият начин да станеш по-силен, е да убиеш друг бог, се ражда Матилда. Тя е богиня, която никой не е очаквал, и носи силата на Вестителка, която пренася новини между световете на хората и боговете. Силите ѝ не са интересни за другите божества, но когато тя обвързва съдбата си с Винсънт – човек, когото среща в света на сънищата – Матилда застава на пътя на могъщи сили и трябва да се бори, за да оцелее и за да спаси тези, които обича.
Стилът на Ребека Рос е леко меланхоличен и поетичен, което е рядко срещано в жанра, но винаги ме омагьосва. Впрочем, ако все още не сте посягали и към “Омагьосаните писма”, то тогава сърдечно препоръчвам и тях.
“Проклятието на Воронина” от Цветелина Владимирова (изд. “Orange books”)
Честно казано, нямам представа как съм пропуснала тази трилогия. Попадна в полезрението ми едва когато Ориндж направиха юбилейно издание миналата година и наскоро завърших последната част. “Проклятието на Воронина” ме върна във времето, когато вампирските романи царуваха в YA литературата.
Авторката е създала впечатляваща трилогия за младата Ксения, която е израснала в България като нормално момиче, докато един ден не получава видение, което се сбъдва, и целият ѝ свят се преобръща. Следват опасности, приключения, битки, заплетени интриги, магически способности, пророчества – всичко, от което една фентъзи поредица се нуждае.
Често сравняват трилогията с “Академия за вампири” от Ришел Мийд (изд. “Ибис”). Сравненията са оправдани и ако харесвате романите на Мийд, няма как да не ви допадне и “Проклятието на Воронина”.
“Само когато сме заедно” от Клоуи Лиезе (изд. “Кръг”, преводач Майре Буюклиева)
Разбира се, ще препоръчам и един романтичен роман, но такъв, който излиза от някои рамки на жанра. Книгата е началото на цяла поредица за 5 братя и 2 сестри, като всеки от тях е главен герой в една от книгите.
Райдър Бергман наскоро е загубил почти напълно слуха си и се адаптира към нов начин на живот, бори се с увереността си, и последното, от което има нужда, е да се сблъска с Уила – фурия, която първо действа, после мисли, и е свикнала, че каквото и да направи, ще бъде изоставена и предадена. Двамата трябва да работят заедно по важен проект и макар че първоначално да се държат така, сякаш не могат да се понасят, ситуацията бързо се променя.
Това, което отличава Лиезе, е отказът ѝ да създава онези перфектни герои с идеална външност и непоклатимо здраве. Те са обичайни за жанра, но реалността е друга, и Лиезе не бяга от това. Поредицата не е мелодраматична – дори напротив. Авторката знае как да засегне сериозни теми и да разгледа трудностите, към които героите ѝ трябва да се адаптират, но и да изпълни книгите си с хумор, химия, забавни случки, и красиви моменти. Надявам се скоро да видим на български и останалите книги за семейство Бергман. Чела съм ги и смея да кажа, че историята на Уила и Райдър е само загрявка – най-доброто от поредицата тепърва предстои.
Теди Рафаилова препоръчва
„Силата на малцина” от Джеймс Айлингтън (изд. „Колибри“)
„Силата на малцина” от Джеймс Айлингтън е най-чаканата книга от мен тази година. Влюбих се във “Волята на мнозина”, която ме омагьоса със света си и заплени с комплексните му герои. Във втората част на поредицата, Айлингтън обещава, че ще пренесе читателите в три паралелни Вселени, за да разкрие тайни, политически заговори и окултни ритуали. Вдъхновената от Римската империя, Йерархия е на прага на гражданска война, а героите, в които се влюбихме в първата част, поемат по нови и неотъпкани пътеки.
„Последното убийство в края на света“ от Стюарт Търтън (изд. „Еднорог“)
Няма как да се подготвим за лято без хубав криминален роман, затова „Последното убийство в края на света“ от Стюарт Търтън идва съвсем на време! Признавам си, че четох два пъти „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“, за да съм сигурна, че напълно разбрах заплетената мрежа, която Търтън беше изградил в отношенията между героите си. Рядко ми се случва да открия книга, която да ме мотивира да бъда толкова внимателна, когато става дума за разгадаване на загадка. Това е и причината да съм искрено развълнувана за „Последното убийство в края на света“. Книгата ни пренася на последния обитаем остров на Земята, където точно 107 часа преди края на света е извършено убийство. Нима това не звучи като вълнуващ сюжет?
“Медея” от Роузи Хюлет (изд. Noble Star Books)
Говорейки вълнуващи книги, няма как да не споменем “Медея” от Роузи Хюлет. Медея – вещицата от Колхида, дъщеря на Еет, внучка на Хелиос, племенница на Цирцея, съпруга на Язон, тя е една от най-неоправданите героини в старогръцката митология. Роузи Хюлет преразказва мита за магьосницата Медея – движещата сила зад успешните подвизи на героя Язон. За него, разбира се, всички са чували. Той предвожда аргонавтите на тяхната мисия да откраднат златното руно, извършва редица подвизи… за които му помага именно Медея. В името на любовта си, тя извършва редица престъпления, отказва се от дома си, от семейството си. Вместо да й е благодарен обаче, Язон изоставя любимата си от Колхида, завоювайки си мястото на един от най-презераните митологични герои. Отмъщението на Медея не закъснява, а дори и олимпийските богове не са склонни да я осъдят.
„Проектът „Аве Мария“ от Анди Уеър (изд. „Бард“)
Съмнявам се, че има много хора, които все още не са гледали филма по книгата на Анди Уеър „Проектът „Аве Мария“, но съм сигурна, че има достатъчно, които все още не са я чели. Задължително ще се сдобия с новото издание на книгата, защото искам да я препрочета, но и за да я подаря на баща ми.
Дълго преди „Проектът „Аве Мария“ да стане известен в социалните мрежи като история за “какво се случва, когато случайно станеш прекалено важен на работа”, книгата беше събрала слава на една от най-добрите научни фантастики. Написана от автора на “Марсианецът”, тя ни среша с Райланд Грейс – учител, учен и единствен оцелял от отчаяна мисия за спасението на Земята и нейното слънце. Освен с доста научни обяснения, книгата е заредена с много хумор, моменти, на умиление, както и надежда за едно по-добро бъдеще.
Приятно четене и книжно пазаруване!
Онлайн Панаир на книгата до 7 юни има и в Ozone.bg.
