Случвало ли ви се е да усетите парлив вкус в устата, защото на някого “нещата просто му се получават”? Гледали ли сте, сякаш изолирани зад стъкло, как приятел получава всичко, което сте вярвали, че заслужавате? За Виктор Вейл отговорите са “Да.” и “ДА!”. Въпреки неуморните си усилия, въпреки интелекта и успехите си, Виктор винаги остава в сянката на своя съквартирант и приятел Ели. Защото Ели винаги успява да обезоръжи всеки с усмивка, да очарова света и да постигне всяка своя цел с лекота.
Затова не е случайно, че когато двамата приятели успешно експериментират и придобиват свръхчовешки сили, Ели е този, чиято сила е “добра”, а Виктор се превръща в злодей.
Морално противоречивите герои са едни от най-интересните за опознаване. Вероятно причината се крие в близостта им до реалността на читателите, които често също са вселени от звезди и черни дупки. На първо четене трудно обаче бихме се припознали в опростената версия на сюжета на “Злодей” от В. Е. Шуаб – двама приятели, успяват да се превърнат в хора със свръхестествени способности и заклети врагове. Но при по-детайлен поглед между страниците на книгата, откриваме универсалността на историята, изследваща какво превръща един човек в герой, а друг в злодей.
10 са цитатите, които ни карат да се замислим за противоречията на лутащите се между добро и зло, от книгата “Злодей” от В. Е. Шуаб (изд. “Емас”, преводач: Елена Павлова).
Изгуби. Предай се. скръсти Ръце. накрая Ще е по-добре да се предадеш още преди да започнеш. изгуби се. Изгуби се И тогава няма да ти пука дали някога ще те намерят.
Човек трябва да си освобождава време за най-важното – отвърна Виктор, – понеже именно това те определя: твоята страст, напредъкът ти, твоето перо. Вземи го и напиши своя собствена история.
На Ели му беше достатъчно да се усмихне. На Виктор – да излъже. И двата метода се бяха оказали страховито ефикасни.
ИСКАМ да вярвам, че има нещо повече… Че е възможно да има повече. Дявол го взел, можем да бъдем герои.
Във вестника бяха нарекли Ели “герой”. Самият термин накара Виктор да се разсмее. Не просто защото беше абсурден, но и защото поставяше въпрос. Ако Ели наистина бе герой, а задачата на Виктор бе да го спре, това правеше ли го злодей?
Изборът на най-добро решение наистина зависеше от дефиницията на “най-добър”.
Една нощ труд за цял живот без болка. Какво си готов да направиш?
Затова те харесвах. Целият този външен чар и цялото това зло отвътре. Много преди да умреш, под кожата ти вече се криеше чудовище.
– Не разбираш – изпъшка. – Никой не разбира.
– Когато никой не разбира, това обикновено е ясен знак, че грешката е в теб.
– Е? – подкани го съквартирантът му. – Вярваш ли?
– Не знам – отвърна искрено Виктор – дали е въпрос на вяра?
– Вярата е в началото на всичко – възпротиви се Ели. – Всичко.
Можете да поръчате „Злодей“ от Ozone.bg.
