Джуно Диас, който завладя читателските ни сърца с „Краткият чуден живот на Оскар Уао„, скоро отново ще нахлуе в книжарниците. Този път с „Ето така я губиш“ (изд. Orange Books, превод Надя Баева). Това са разкази за любов, изневери и раздели. Но и за много, много повече. Какво е да си латиноамериканец в Бостън, какво е да си емигрант в Америка, какво е да си доминиканец, мъж, брат, син…
Ще ви издам една тайна – мечтая за тази книга на български от 2013. Тя ще излезе на 21 юни, а дотогава ви оставям с 10 от любимите ми цитати, които нямам търпение да си подчертая и в българското издание.
Корица: Живко Петров
Вместо да сведеш глава и да подходиш като мъж, ти вземаш дневника с два пръста, както се държи наакан бебешки памперс или наскоро употребен кондом. Поглеждаш изобличаващите пасажи. После се обръщаш към нея и лепваш усмивка, която лъжливото ти лице ще помни до сетния си час.
– Миличка – казваш, – ама миличка, това е част от романа ми.
Ето така я губиш.
И тогава проумях, че всичко е свършило. Замислиш ли се за началото, значи е дошъл краят.
Във всичко, което правиш, влагаш повече усилия от всякога – в преподаването, във физиотерапията, в редовната си терапия, в четенето, в ходенето пеша. Продължаваш да се надяваш тежестта да те напусне. Все така очакваш момента, когато вече няма да мислиш за бившата си. Той не идва.
Полуразпадът на любовта трае вечно.
По дяволите, баща ти те водеше на курварските си походи и те оставяше да чакаш в колата, докато оправяше приятелките си. Брат ти и той не беше по-стока, чукаше момичета в леглото до твоето. Sucios от най-лошите, а сега вече официално и ти си такъв. Надявал си се този ген да те е прескочил, но очевидно си се самозалъгвал.
Това е нещо, което знам: мечтите на хората траят вечно. 
Питаш всичките си познати: „Колко време отнема обичайно да го преодолееш?“.
Има много формули. По една година за всяка година заедно. По две години за всяка година заедно. Въпрос на воля е: в деня, когато решиш, че е приключено, вече е приключено. Никога няма да го преодолееш.
Сигурно е вярна приказката, че чакаш ли достатъчно дълго, всичко се променя.
Тя ще се задържи няколко месеца, защото сте движили дълго време. Защото много сте преживели заедно – смъртта на баща й, лудостта ти покрай назначението на редовно място, нейния изпит за правоспособност (взет от третия опит). И защото не е тъй лесно да се отърсиш от любовта, от истинската любов.
Това беше лятото, когато всичко, което щяхме да станем, вече витаеше във въздуха.
И докато заедно чакаме книгата…
Posted by Orange Books on Monday, June 12, 2017
