Всяко дете, израснало с историите от “Хрониките на Нарния”, е опитало да открие таен проход към друга земя в дъното на своя дрешник. Най-новата книга в каталога на издателска къща “ЕМАС” – “Да сътвориш Франкенщайн” от Елиа Барсело – обещава отново да събуди любопитството на читателите и въпроса “Има ли проход в гардероба?”.
В началото на двайсетте си години Нора Вайс отдавна е спряла да вярва в истории за далечни кралства, красиви аристократи и чудовища. Убедена в правото на всяка жена да поеме инициатива, следвайки желанията на сърцето си, тя без колебание преминава през портал, открит в шкаф под стълбището на квартирата си. Върнала се повече от два века назад във времето, Нора, която вярва в равнопоставеността на половете и расите, се среща не само с предубежденията обществото, но и със самия Виктор Франкенщайн и творението му.
“Сега ни чака чудесна вечеря в страхотна компания: едно чудовище от типа зомби и едно опозорено момиче, без да броим странното момиче, преоблечено като мъж, което няма къде да се върне, и младият граф, пълен с тайни и мистерии, който – бидейки мъж и аристократ – знае всичко и то далеч по-добре от останалите.” Готови? Време е да се върнем в XVIII век и епохата на Виктор Франкенщайн с 10 цитата от сътворението на новия Прометей.
Преди протегнатата му ръка да докосне студената повърхност на огледалото, Михл вече беше разбрал, че чудовището е самият той. Две сълзи се търкулнаха по изпитите му бузи.
Би трябвало да се гордее със себе си. Не бяха изминали и четири дни, откакто точно тук той, един обикновен студент по природни науки, той, Виктор Франкенщайн, беше успял да победи смъртта. При все това не беше нито доволен, нито горд, нито спокоен.
За нещастие научната зрялост не винаги съвпада с емоционалната зрялост.
Постигнатото би трябвало да го накара да се чувства като най-великият учен на света, единственият способен да открие начин да връща към живот мъртвите, при все това изпитваше единствено незадоволство, изтощение, страх и някакво неопределено отвращение от онова, с което се занимаваше.
Горкото чудовище, добро по рождение, става все по-лошо, озлобено от болезненото чувство, че е изоставено и отхвърлено от всички и най-вече от създателя си.
Не вярвам в Дявола, наистина, но знам, че има наказание за нас, които забравяме за човешката си природа, забравяме, че сме хора, и макар и за кратко, се мислим за богове.
Всяко дете се ражда добро. Обществото е това, което с времето и в комбинация с неправилното възпитание и горчивия опит накрая го правят лош. Ако беше така, а Макс не се съмняваше, създаденото от приятеля му същество бе до известна степен ново и следователно добро.
Трябваше да знае с абсолютна сигурност дали има начин да се победи смъртта, или не.
Знам, че съм заслужил това наказание, но знам също така, че намерението ми беше добро, че само се опитвах да помогна на Човечеството да победи смъртта.
В един ъгъл на лабораторията, свито на две и обгърнало с ръце коленете си, току-що оживялото творение трепереше от студ и от страх.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20q4 при завършване на поръчката си.
