На днешния ден отбелязваме 102 години от смъртта на Уилям Сидни Портър, известен под творческия псевдоним О.Хенри.
Животът на писателя е пълен с низ от възходи и падения и свършва твърде рано, умирайки едва на 47 годишна възраст от цироза на черния дроб.
Роден е на 11 септември 1862 година в плантация на име Уърт Плейс в Грийнсбъро, Северна Каролина. Баща му, Алджърнън Сидни Портър (Algernon Sidney Porter) е бил лекар. Когато е на 3 години, умира майка му. На 20 годишна възраст Уилям Портър заминава за Мексико, където сменя различни професии – фармацевт, чертожник, журналист, банков чиновник.
Жени се за седемнадесетгодишната Етъл Естес през 1887 година. През 1894 г. Портър започва да издава хумористичния седмичник „Ролинг Стоун“(„The Rolling Stone” ) и същевременно работи като касиер в първа национална банка в Остин. Въпреки че списанието не достига популярност и спира да бъде издавано Портър привлича вниманието на редактора на „Хюстън Пост” и започва да пише за него. От работата си в банката е уволнен, поради злоупотреби, а по-късно бива обвинен в кражба на 4 000 долара и отива в затвора, в който прекарва три години. През това време умира жена му.
Докато е в затвора започва да пише своите къси истории под различни псевдоними, но най-известен е с О.Хенри. Псевдонимът се появява за първи път в декемврийския брой на списание МакКлур. През 1901 година О.Хенри излиза от затвора и започва неговият възход в творческата му кариера. През 1902 година се мести в Ню Йорк и докато е там написва 381 кратки разказа.
Той публикува по един разказ седмично в New York World Sunday Magazine. През 1907 година се жени повторно за детската си любов Сара, но техния брак не просъществува дълго. О.Хенри има тежко пиянство и Сара го напуска след 2 години брак, а година по-късно писателят умира.
Въпреки очевидно не съвсем съвършения си образ, О.Хенри пише изумителни разкази, които успяват да уловят човешкия характер. За неговите творби е характерен неочаквания край. Много от героите му населяват местата, в които е бил, срещаме се с каубои от Тексас, до изтънчени дами и господа от ню йоркските салони. Една от техниките, които той използва, за да черпи идеи за писането си е просто да отседне в лобито на хотел и да наблюдава и говори с хората там. Това той прави през цялото време на своята кариера.
Сред най-известните му творби са: „Даровете на влъхвите”, ”Вождът на червенокожите” , „Мебелираната стая” и „Превъплъщенията на Джими Валънтайн”.
Първият разказ, който аз прочетох и ме заплени и влюби в творчеството на О.Хенри беше „Последният лист”. За мен това е един от най-силните му разкази. Препоръчвам „Пролетно меню”, забавен подходящ за всички влюбени. „Фантето и хоралът” пък е от най-класическите му разкази с неочакван край.
Една от най-силните страни на О.Хенри е широкия диапазон на героите в разказите му, от благочестиви и мили до мошеници. Затова почетете писателя като отделите 5 минути и прочетете поне един от разказите му. Със сигурност има за всеки вкус и настроение.
Прочетете още за „О. Хенри – благородният мошеник“ от Мила Цанкова.
1 Коментар