Всички сме го срещали в книгите – господин Доброто момче. Стабилен, забавен, може би малко смотан, но тъкмо в това е чарът му – той оставя героинията да плаче на рамото му за ужасяващите си житейски избори, кофти връзки и като цяло провален любовен живот. Зaпленява, пробужда симпатии и си на негова страна до момента, в който не бъдат разкрити зловещите му тайни или подлите планове, които е кроил.
Общото при „добрите момчета“ е, че се отнасят към жените с внимание и уважение и вярват, че заслужават отплата за това (защото твърде често имат повече от приятелски чувства към тях). В замяна на доброта и приятелство, „добрите момчета“ очакват любов и страст. Ако обектът на техните въжделения предпочете друг, не го приемат никак добре. Вместо да се отнасят към жените като към човешки същества, те мислят за тях като за награди, които могат да увеличат или загубят своята стойност правопропорционално на сексуалния им опит.
В художествената проза, както и в живота, много мъже изглеждат страхотни, докато не бъдат отхвърлени или разочаровани по някакъв начин. Някои литературни „добряци“ крият своите тъмни страни доста успешно, докато други лесно могат да бъдат разпознати като лицемери.
1. Ейнджъл Клер от „Тес от рода Д’Ърбървил“ от Томас Харди
Ейнджъл Клер – чието име може да бъде преведено и като „светъл ангел“ – на пръв поглед изглежда като най-съвършения мъж. Той е красив, с чисто сърце, образован, смирен и внимателен и се отнася към Тес с уважение. Но изведнъж Ейнджъл разкрива тъмната тайна, която се крие под изтънчената му външност. В нощта на сватбата им, той признава, че е прекарал две диви нощи с чужда жена. В отговор Тес признава, че тя също е спала с друг мъж – макар че в нейния случай това е било изнасилване, а не доброволен флирт. За Ейнджъл естеството на сексуалния акт е без значение. „Свежестта“ и „девствеността“, която той толкова много е обичал в Тес, са били опорочени и той вече не е в състояние да я третира като „жена, живееща прекрасния си живот“ и като жена, равна на него самия. Вместо това, той изоставя Тес и разбива живота й. Ейнджъл може и да изглежда като добър човек в сравнение с изнасилвача Алек, но всъщност е егоист, изискващ отплата за вниманието, с което удостоява избраната от него жена, докато тайно мисли за нея като за стока, която може да бъде повредена.
2. Полковник Брандън – „Разум и чувства“ от Джейн Остин
Полковник Брандън е описван като един от най-морално издържаните и прекрасни фигури в „Разум и чувства“. Той е мил с Елинор, Мариан и тяхното семейство. Тихомълком се грижи за незаконната дъщеря на бившата си възлюбена. Знаем, че Мариан се омъжва доброволно за него, но се усеща и една доста силна нотка на задължение: „Едуард и Елинор също искаха да видят Мариан като стопанка на имението, защото виждаха колко е нещастен полковникът и разбираха какво трябва да направят, за да може Мариан, по единодушното мнение на всички, да бъде наградата за преживените страдания.“ Въпреки че ние сме уверени, че Мариан се влюбва по-късно в него, е ясно, че тя не е влюбена по време на сватбата – което поставя под въпрос дали полковник Брандън го е грижа за нейните желания. Може би в началото на XIX век в Англия се е считало за приемливо един мил джентълмен да бъде възнаграден с красива млада жена за съпруга, но трябва ли да един мъж бъде възнаграден с ръката на една жена, която не го обича, само защото той е „добър човек“?
3. Уинтърборн – „Дейзи Милър“ от Хенри Джеймс
Уинтърборн е един господин, чийто образ представя американския идеал за красота в Европа. Той полага големи усилия да се отнася към Дейзи по-любезно и справедливо, отколкото другите членове на европейското висше общество, които тя среща. За него уважението му към една жена почива на нейния флирт (или липсата на такъв) с него. Когато една нощ вижда в Колизеума Дейзи с друг млад джентълмен, мнението му за нея веднага се срива, смятайки я за недостойна за вниманието му: „Тя е млада дама, за която един джентълмен вече не е необходимо да понася страдания.“ При цялата му щедрост на духа в момента, в който вижда, че той не е единствен обект на нейното внимание, я заклеймява като уличница.
4. Лори – „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът
Лори е ненадминатият красавец в „Малки жени“; всички момичета примират по него, попаднали под влиянието на чара му, дори и срамежливата, скромна Бет. Но Лори е предимно приятелски настроен и чувствата му са насочени най-вече към Джо. Когато най-накрая Лори признава обичта си към Джо и получава нейния отговор, че не може да отвърне на чувствата му, изведнъж „нейното момче“ вече не изглежда толкова мило и отдадено. Лори е обиден, че всичко, което е направил и от което се е отказал, за да я заслужи, не е оценено: „Старах се толкова, за да ти угодя, отказах се билярда и всичко, което ти не харесваше, и чаках, и никога не се оплаквах, защото се надявах, че ще ме заобичаш“. Всички промени към по-добро, които Джо е насърчила Лори да направи като приятел, са били използвани от него като средство, за да я накара да се влюби в него. Той в крайна сметка се жени за Ейми, но реакцията и поведението му след отказа на Джо, разкриват, че не е точно внимателният джентълмен, за който се представя.
5. Господин Елтън от „Ема“ от Джейн Остин
Ема се опитва да сватосва приятния нов викарий и своята приятелка Хариет. Въпреки че нищо не се казва открито, тя насърчава Хариет да повярва, че предложението е предстоящо – и се поставя в много неудобно положение, когато г-н Елтън предлага… на нея. Но самият г-н Елтън не се представя много добре тук. Докато Ема се е отдала на предположения, той си мечтае за разцъфтяваща романтична връзка между тях двамата: „Всяко нещо, което съм казал или направил, в продължение на отминалите седмици, е единствено от гледна точка на моето обожание към Вас.“ Един път отхвърлен, през останалата част от романа, г-н Елтън запазва унищожително хладно отношение към жената, която се е осмелила да не отвърне на интереса му.
6. Деметрий – „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир
Трябва ли да се стига до използването на магия, за да бъде накаран Деметрий да се отдръпне от Хермия? Не е ли по-добре да послуша собствения си съвет към Елена: „Аз не те обичам, затова не ме преследвай.“ Любовният четириъгълник между Деметрий, Хермия, Лизандър и Елена е разплетен с помощта на чародейство и в края на пиесата се празнуват съюзите на двете щастливи двойки. Но не можем да бъдем залудени – Деметрий може да е щастлив с жената, която го обича през цялото време, но причинява много мъка на нея и на нейната приятелка Хермия. И всичко това, защото той през цялото време вярва, че заслужава ръката на Хермия, въпреки нейните чувства към друг мъж. Истински добрите момчета знаят, че може много да искат определено момиче, но ако тя не отговаря на чувствата им и го заявява категорично, те трябва да зачетат нейните желания и да я оставят на мира.
7. Сейнт Джон от „Джейн Еър“<от Шарлот Бронте
Братовчедът на Джейн, свещеник и амбициозен мисионер, смята, че ръката на Джейн му принадлежи, защото техният брачен съюз ще послужи на Божията цел. Сейнт Джон вижда Джейн като напълно подходяща за мисионерски живот и даже заявява: „Ще бъдете моя: зова ви не за свое удоволствие, а за служба на всевишния.“ Когато Джейн предлага да замине с него, но като негова братовчедка, а не като негова жена, той се разгневява, става рязък и груб и заявява, че техния съюз трябва да бъде осветен и запечатан от брака и по друг начин не може да съществува… Сейнт Джон твърди, че не е нищо друго освен служител на Божията воля, но използва своя морален авторитет като свещеник, за да манипулира една жена да се омъжи за него против собствените й желания. Не особено свято поведение, Сейнт Джон.
8. Уолтър Бърглънд от „Свобода“ от Джонатан Франзен:
В характера на Уолтър водеща е учтивостта, но с развитието на историята ставя ясно, че учтивостта му прикрива ярост и негодувание. Той има тежък комплекс за малоценност, провокиран от лекоатата, с която Ричард Кац привлича вниманието на дамите с чара си на лошо момче, докато самия Уолтър има излъчването на класически безинтересен смотаняк, който винаги завършва последен. Дори съпругата на Уолтър, Пати, е била привлечена първо от Кац. Трудно е Уолтър да бъде обвиняван за подтиснатия си гняв, но този гняв можеше да бъде избегнат, ако Уолтър се бе отказал от Пати още в началото, още когато е станало ясно, че Ричард е по-подходящ за нея. И можеше да обърне внимание на Лалита, която оценява неговите екологични убеждения и плам. Един съвет, Уолтър: ако една жена не те обича, не разчитай на „добрите“ си качества, за да я спечелиш. Просто погледни към жената, която наистина ще те оцени и си спести огромно количество подсъзнателна самоомраза.
9. Клаудио от „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир
Клаудио изглежда като страхотен човек в началото на романтичната комедия на Шекспир. Но не са минали и пет минути, когато той заявява за лейди Херо, че тя е най-прелестната дама, която някога е виждал и обявява желанието си да се ожени за нея. Такъв романтик. Но истинската любов на Клаудио е поставена под съмнение в мига, когато му се представя и най-малкия повод за подозрения. Вместо да сподели с Херо своите терзания, че тя е била нелоялна, той публично я унижава на сватбата им. След като отхвърля ръката й, наричайки я с грозни думи, научава, че е бил подведен относно нейната вярност. Въпреки това, той твърди, че не е съгрешил, а сгрешил. Клаудио настоява до края, че е добър човек, но е доста ясно, че е такъв, само когато нещата се развиват точно според плана му
10. Джейкъб Блек от „Зазоряване“ от Стефани Майер
В течение на цялата поредица Джейкъб се опитва да насочи връзката си с Бела към романтично развитие, въпреки че тя заявява нееднократно любовта си към Едуард и приятелските си чувства към него самия. Ако може да се спори, че на моменти Бела го подвежда и окуражава романтичните му аванси, то в случая с Неси няма място за спорове. Джейкъб поставя отпечатъка си върху новороденото бебе, което на върколашки означава, че тя е обвързана с него до живот. Дори й подарява „гривна на обещанието“, или иначе казано – насочва нещата в романтична посока твърде рано в нейния живот. Въпреки че заради вампирската си кръв, малката ще съзрее бързо, все пак говорим за романтична връзка с дете. Това може и да е перфектния изход от нелекия любовен тригълник и все пак… иууу. Тя е личност, не утешителна награда. Да я бяхте оставили да порасне, преди да й наденете гривните и да вземете решения вместо нея.
