Дария Стоянова е на 27 години, родом от Бургас, живяла е в Англия, Южна Корея и Холандия, а понастоящем – в София. Говори пет езика и като всеки гост на рубриката, разбира се, е и страстен читател. Завършила е Кореистика с подспециализация японски език като бакалавър, медийни науки като магистър и в момента работи в сферата на маркетинга като част от агенцията за LinkedIn маркетинг BookMark. Любител е на югоизточната поп култура и определя себе си като зубър – „превод на любимите nerd, geek или просто интровертите, които живеят за хобитата си като видео игри, научна фантастика и други“. Споделя, че за нея чуждите езици и култури са богатство и начин да преоткриеш себе си, точно каквото представляват и пътешествията.
От кратката биографична справка вече вероятно си представяте Дария като амбициозен и много способен млад човек. И ще сте прави. Няма как да знаете обаче колко чувствителен и деликатен човек е, а когато се налага – защитава тезите си с лъвска сила. Аз имам късмета да го знам от първо лице, затова с такова удоволствие ви каня да прочетете какво ни сподели Дари в рубриката „Как четеш“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
За мен това е труден въпрос, но по всяка вероятност бих се спряла на “Лъвът, вещицата и дрешникът” на К. С. Луис. Това беше първата книга, която наистина ме накара да се влюбя в четеното. Израснах в семейство, където книгите бяха на почит. Помня как винаги ми се четяха приказки, знаех как да чета гладко преди да вляза в първи клас и въобще постоянно ми се тикаха книги, които трябва да знам. Но чак след като се докоснах до “Лъвът, вещицата и дрешникът” започнах истински да смятам четеното за свое хоби и страст, а не за нещо, което по-скоро семейството изискваше от мен.

Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Доскоро не го правех, но може би от около 2-3 години насам започнах да се включвам в тази практика. Повлиях се от приятелите ми, които доста често ограждат ключови за тях места, а и дори си водят коментари и бележки в празните полета. Чак до последното не съм стигнала, но от време на време хващам един молив и подчертавам някое изречение, което особено ми е харесало.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Тук не мога да се сдържа да споделя и двете. Любимият ми цитат е от “Бялата гвардия” на Михаил Булгаков:
„Всичко ще мине. Страданията, мъките, кръвта, гладът и морът. Мечът ще изчезне, но звездите, те ще останат, когато дори и помен от нашите тела и дела не ще остане на земята. Няма човек, който да не го знае. Но защо тогава не искаме да обърнем взора си към тях? Защо?„

Този, който последно подчертах, е от новелата на Беки Чеймбърс A Psalm for the Wild-Built, която прочетох на английски и остави доста дълбоко впечатление в мен (по-всяка вероятност понеже цялостното ѝ послание е нещо, което исках да чуя и отеква дълбоко, имайки се предвид къде се намирам в своето развитие).
„You keep asking why your work is not enough, and I don’t know how to answer that, because it is enough to exist in the world and marvel at it. You don’t need to justify that, or earn it. You are allowed to just live.„
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Със сигурност съм по-голям фен на художествената литература, но гледам да се разнообразявам.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Не достатъчно голямо. Признавам си, че извън ученото по време на гимназията, не съм посягала към стихосбирки. Това не означава, че не обичам поезия, но сякаш помежду всичко друго, което искам да прочета, не намирам време за нея. Бих казала, че най-любими са ми произведенията на Вапцаров.

Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Както и много читатели живея с убеждението, че екранизацията винаги бледнее пред книгата. И все пак, ако трябва да посоча такива, на които съм се насладила и към които се връщам, това са: филмът “Малки жени” на Грета Гъруиг по едноименния роман на Луиза Мей Олкът и наскоро излязлата нова екранизация на “Шогун” по произведението на Клавел. Признавам си, че аз още не съм чела последното, въпреки че от доста време се канех да го направя. Сериалът ми даде допълнителна мотивация и това ще е една от първите ми книги за 2026 г.

С кой писател би се запознал на живо?
Тук малко ще се отклоня от оригиналния въпрос и ще кажа, че всички хора, които веднага ми идват наум са всъщност литературни преводачи. За мен преводът на художествена литература изисква особена отдаденост, майсторство и немалко талант. Когато бях по-малка, самата аз донякъде таях амбиции да се занимавам с това. Хората, с които бих се запознала, са Анджела Родел, Цветомира Векова и Дебора Смит. Анджела Родел е доста по-познато име, особено покрай споделената и с Георги Господинов награда “Букър” за “Времеубежище”. Другите две дами се свързват съответно с българския и английския превод на романа “Вегетарианката” на Хан Канг, който също преди няколко години спечели същото отличие.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Може би малко неочакван отговор, особено при положение че моята генерация Z се свързва винаги с технологиите, но за мен нищо не може да замени хартиената книга. Но все пак си чета и електронно. Бих казала, че докато наистина ми доставя най-голямо удоволствие да прелиствам страница по страница и да усещам тежестта на книгата в ръцете си, понякога няма как да не посегна към телефона си, за да прочета нещо там. Става въпрос за удобството на самото устройство, за по-малкия обем и лекотата му. От тази гледна точка, когато чета вкъщи, обикновено са хартиени издания. Когато съм навън, най-често на път от и за работа, съм вперила поглед в екрана на телефона си, четейки нещо там. Мога обаче със сигурност да кажа, че последната опция – аудиокнигите – не са моето нещо. Изключително лесно се разсейвам само слушайки нещо, дали подкаст или книга, което прави този формат доста неефективен за мен.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Зависи от доста различни фактори. Дали чета в градския транспорт или в леглото преди да заспя, колко съм уморена, колко завладяваща е самата книга… Като цяло обаче обичам да приключа с цялата глава, преди да оставя книгата. Ако не тогава може би със цялата страница или с целия параграф. Разбира се, не ми се получава всеки път.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Замисляйки се, дори не се сещам за книга, в която главните герои изключително са ме издразнили. Това, което за мен най се доближава, са може би няколко произведения, в които и героите и сюжета бяха леко изтъркани и предвидими. И все пак понякога имаме нужда от нещо предвидимо, особено ако то е поднесено с много човечност и топлина. В заключение сякаш още не съм срещала главни герои, които истински да ме подразнят.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
В момента чета втория сборен том на мангата Death Note във физически вариант, а на телефона съм подела The Ministry for the Future от Ким Стенли Робинсън. От известно време съм изоставила последната обаче. Не защото не я харесвам, но просто защото засяга по-тежка тематика и чувствам, че в понякога умореното си състояние преди и след работа, няма да мога да и обърна нужното внимание. Надявам се по време на почивните дни да се презаредя достатъчно и да се върна към нея.
Коя е последната книга, която си купи?
“Брулени Хълмове” от Емили Бронте в оригинал на английски. И то в красиво изданиe с твърди корици на издателство Penguin. Признавам си, че въпреки че съдържанието на книгите е най-важното нещо, понякога суетата ме обзема и посягам към една книга и доста повлияна от външния ѝ вид. Затова и често съм привлечена точно към тези издания на класики, дело на Penguin – и този път реших да си направя предколеден подарък.

С коя книга би казал „обичам те“?
Труден въпрос, но сякаш към някоя книга, която асоциирам с топлината, утехата и също така с хумора. А авторът, за когото бих твърдяла доста хора се сещат, споменат ли се тези неща, е Фредрик Бакман. Затова и може би се спирам на последната негова книга, която прочетох – “Тревожни хора”. Други автори, които за мен навяват тези чувства са Т. Дж. Клун и Беки Чеймбърс. От техните произведения бих се спряла на “Животът на марионетките” и “Монах и робот”.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Преди бях от хората, които четат само по една книга, но от около година започнах да намирам чара и на това да чета по няколко едновременно. Мисля, че това се и дължи на изменянето на рутината ми. Доста често чета една книга на телефона по време по път от и за работа, а друга по време на уикенда или преди да заспя във физически вариант. Другата причина, поради която започнах да “мешам” книгите си, е че понякога според ситуацията ти се четат различни неща. След един по-натоварен ден, примерно не бих посегнала към нехудожествена литература, ами по-скоро към нещо по-леко, дори и в повечето случаи някой комикс. Има моменти, когато ти се чете, но нещо определено. Затова и тази свобода да не изчаквам “правилния момент”, за книгата която чета в момента, ами просто да посегна към някоя друга за мен беше страхотно откритие. Особено при положение, че по време на следването си в университета точно по-горната причина значително намали обема, който четях. Бих казала, че точно изменението на този мой навик най-много ми помогна отново пълноценно да се гмурна в регулярното четене.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
При мен комбинациите винаги са крайно странни. Преди всичко гледам размера на книгата, за да знам къде и как ще може да се побере в библиотеката ми. След това идва езикът – в момента имам книги на български, английски и корейски. И на последно място е жанрът. Художествена при художествена, нехудожествена при нехудожествена. Но доста често оставям новите си придобивки просто, където има място за тях. От тази гледна точка сякаш дори не мога да използвам думата “организиране” – по-скоро съм хаотична в това отношение.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Заглавието е неочаквано и за самата мен, но една от книгите за които замисляйки се, говоря доста често е “Съпричастният” от Виет Тан Нгуен. Може би защото и за мен самата беше доста неочаквано откритие. Посветена е на Виетнамската война и мисля, че я представя по един доста оригинален и завладяващ начин. Един от ключовите диалози накрая на произведението, и играта на думи, разиграваща се в него, ще останат в съзнанието ми дълго време. Но принципно бих казала, че универсални произведения, които могат да се препоръчат, почти не съществуват. Трябва да познаваш добре събеседника си и какво би му харесало – тогава и могат да се направят най-добрите препоръки.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.