Българското издание на втората книга от поредицата на Джеймс Айлингтън “Йерархията” – “Силата на малцина” (изд. Colibri, превод: Паулина Мичева) беше сред най-чаканите на Пролетен панаир на книгата 2026. В нея Вис, принцът на Суус и домитор на Катенската академия, се впуска в опасно приключение в опит да промени хода на събитията в три алтернативни измерения.
Измежду изграждането на цели два нови свята, които да вмести във вселената на книгата, и запознаване на читателите със сложната магическа и политическа системи в света на “Йерархията”, Джеймс Айлингтън успява да ни преподаде още няколко уроци по себепознание. 14 са цитатите за вътрешната сила, които привлякоха вниманието ми.
Понякога и измислицата може да донесе утеха.
Илюзията за власт твърде често се превръща във власт, обичаше да казва баща ми.
По-лесно е да мразиш, отколкото да разбираш. По-лесно е да се подиграваш, отколкото да съчувстваш.
Най-добрите сгради са направени да говорят на обитателите си. Най-добрите стаи ги разбираш в мига, в който влезеш, независимо от обзавеждането.
Бездействието само по себе си е избор на страна.
Талантът, както баща ми не спираше да ми напомня, има значение само когато е съчетан с усилие.
Думите звучат еднакво, когато идват от честния и от лъжеца, от осведомения и от подведения. Те са важни – не го забравяй, – но хората трябва да видят истината, преди да й повярват.
Състезателността – издекламира веднъж с важен тон Изабел, когато празнувах, че съм я победил на Фондация – е несигурност в действие. На което баща ми с усмивка отвърна, че пълната й липса обаче показва само апатия или високомерие.
Вярата е това, което ни кара да ликуваме, а една забравена победа не се различава от поражение.
Смъртта, каза веднъж Ейдин, когато ми обясняваше какво е драм къврайт, е нашият най-важен хоризонт. Тя е важна за нас, защото ни е нужен край на онова, което можем да виждаме. Без нея бихме се носили без посока – претоварени, загубени, без нищо, спрямо което да се ориентираме. Без нея никога не бихме могли да се съсредоточим върху истински значимото: онова, което е пред нас.
Понякога силата на една лъжа е в нейната абсурдност, в това да я направиш толкова крайна, че да изглежда непременно истина – защото човек не може да повярва, че някой ще е толкова дързък или толкова глупав, за да я измисли.
Скръбта, каза веднъж майка ми, е най-честното проявление на любовта. Последният ѝ и най-труден облик – когато наистина, истински си обичал някого.
Най-старият довод в защита на нещо погрешно е, че всички го правят.
Страхът е осъзната липса на контрол.
Можете да поръчате “Йерархията” – “Силата на малцина” от Ozone.bg.
Прочети още:
15 цитата за лидерите от „Волята на мнозина“ на Джеймс Айлингтън
