Прочетете откъс от „Депеш мод“ от Сергий Жадан, като част от съвместната ни рубрика с издателство „Парадокс“ – „Мислещата литература“. Преводът е на Райна Камберова. Препоръчва се на всички бъдещи, настоящи и бивши студенти, на всички, живели и неживели в Студентски град.
Звъня дълго и настоятелно, нямам избор, какво да се прави – ако не го открием сега тук, ще ни се наложи да се връщаме вкъщи, а там не се знае какво ни чака и въобще целият този замисъл си губи смисъла, защо се мъкнем вече втори ден из града, опитваме се нещо да оправим в цялата доста една такава кофти ситуация, така че главното е да е тук, но никой не отваря и вече си мисля, ами хубаво, не се получи, ще погребат пастрока и така, приятелят ни ще отиде после на четиридесет дена, ако вече толкова много им е нужен, могат да фиксират всичко това, да снимат праха му или да направят видео, за да може после разбитият от мъка Карбуратор да гледа печалната церемония през дългите зимни вечери, преди да заспи, Кучето не издържа вече и започва да удря с крак вратата, искам да го успокоя, но тогава зад вратата се чува някакво шумолене, изглежда, някой се приближава, вратата наистина се отваря и при нас излиза плешив дебел тип със син копринен халат.
– К’во искате? – пита той.
– Трябва ни Какаото – казва му Кучето.
Типът мълчаливо вади от джоба на халата си газов пистолет и го завира във физиономията на Кучето.
– Какво какао? – пита той.
– Приятелят ни – изплашено му отговаря Кучето. – Какаото.
– Какво дрънкаш? – нервира се типът, очевидно Гоша.
Вася се скрива зад гърба ми, а аз си мисля как се казва нашето Какао – как се казва, как може да се нарича един донбаски интелигент? може би Андрюша, точно така – Андрюша.
– Андрюша – казвам аз. – Трябва ни Андрюша. Ние сме негови приятели.
– Така ли? – недоверчиво пита пак Гоша. – Е, добре, влезте – казва той, но не прибира пистолета. Изведнъж забелязва раницата на Кучето и пита: какво има там?
– Пиене – казва Кучето.
– Покажи – казва Гоша.
Кучето вади бутилка коняк, подава я на Гоша, който мълчаливо я слага в джоба на халата си, и ние влизаме след него и се озоваваме в огромен апартамент, коридорът се губи някъде в далечината, ние вървим след Гоша и влизаме в грамаданска кухня, не му е зле, очевидно плащат за плюенето по нашите светини, мисля си със завист, в кухнята седи Какаото, без костюма, също по някакъв халат, впечатлението е, че тук им е сауна, седи и пие нещо от голяма чаша, може пък и точно какао да пие, Андрюша, за тебе е, казва му педалът-редактор и след като губи всякакъв интерес към нас, изчезва в дълбините на педераския си апартамент.
– Здрасти – радостно ни се усмихва Какаото, дебелия му идиот.
– Здрасти, Како – казва Вася. – Готин халат. Сега вече само с него ли ще ходиш?
– Даде ми го Гоша – обяснява Какаото.
– Ами хубаво – прекъсвам го. – Маруся каза, че си се обаждал и си казал нещо за Карбуратора.
– Ъхъ – казва Какаото. – Още вчера исках да ви кажа, но вие не искахте да чуете.
– Какво да те слушаме – започва Кучето, но Вася го спира, казва, остави го да говори.
– Така – продължава радостно Какаото. – Тръгнахте, а после си мисля, че трябва някак си да ви предупредя.
– За какво да предупредиш? – пита Вася.
– За Карбуратора.
– Знаеш ли къде е?
– Знам.
– В града ли е?
– Вие да не сте малоумни? – ежи се Какаото, все пак усеща, идиотът, че е на своя територия. – Остави ги тези кретени, но ти, Жадан, би следвало да знаеш, мисля, че учите заедно.
– Аз бях болен – казвам.
– Аха – съгласява се той, – много време си болен. Карбураторът отдавна е в лагера.
– В какъв лагер? – плаша се аз.
– Да не са го прибрали? – плаши се Кучето.
– Не бе, как ще го приберат – смее се Какаото. – Той е в тоя, в пионерския лагер или как му викат сега, а, да, трудов. Сега там точно е това, как беше, първият срок, не беше срок, термин. Не, не беше термин, смяна. Ще пристигнат купища изродчета и Карбураторът ще ги учи как да разпъват палатка.
– Майтапиш се – учудвам се аз.
– Да – казва Какаото – в лагера е гот. Много мацки. Едно време, още в училище, ходих веднъж и ми се лепна един дружинен. Оказа се педал, представете си.
– Току-виж и Карбуратора се лепне на някой – казва Вася.
– И той ли е педал? – не разбира Кучето.
– Не, Карбуратора не е педал – казвам, – добре го познавам. Въпреки че посвоему си е педал, разбира се.
– И какво да правим? – пита Вася Какаото.
– Отидете при него – казва Какаото. – Там е супер. Има мацки.
– И дружинни педали – добавя Кучето.
– И къде е това? – пита Вася.
– След Вузлова – казва Какаото. – Лагер „Химик“.
– Това какво е – лагер за някакви мутанти? – питам.
– Не, за химици е. Значи, взимате електричката и минавате през Чугуив до Последната. Там чакате няколко часа следващата електричка и отивате във Вузлова. Там чакате още няколко часа и вече отивате в „Химик“. Но трябва да се тръгне през нощта, иначе няма да стигнете. Първата електричка е в четири сутринта. Точно по обяд ще се доберете. В Чугуив може да му ударите едно – незнайно защо, добавя той.
– Как така – на крак? – пита Вася Комуниста.
– Е, както искате – недоволен отговаря Какаото. Очевидно си има някаква работа с Чугуив, понякога и това се случва.
16.00
– А ако тръгнем сега? – питам за всеки случай.
– Ами май последната електричка тръгва в четири и половина – обяснява Какаото. – Няма да стигнете, пътувайте с нощната – хили се той.
– Защо се хилиш? – питам го недоволно. – Защо се хилиш, а?
– За нищо – развълнувано казва Какаото. – Ей така.
– Ей така – казвам недоволно.
– Добре – казва Вася, – можем ли да останем у вас до вечерта? Или ще започнете да се чукате сега?
– Ще попитам Гоша – засрамено казва Какаото.
– За какво? – казва Вася, но Какаото вече тича.
– Ама че идиот – недоволно казва след него Кучето.
16.15
– Гоша каза, че можете да останете – радостно влита в кухнята Какаото. – Само по-внимателно с тоалетната.
– Чу ли, Куче? – казва Вася. – По-внимателно с тоалетната. Всичко си е същото, но по-внимателно.
– Сядайте – казва Какаото, замахвайки с полите на халата си. – Искате ли чай?
– А водка има ли? – пита Вася.
– Не, няма водка. Гоша не пие.
– Аха, не пие – казва Кучето. – А коняка взе.
– На нас – казвам – ни остана още една бутилка.
– Не искам коняк – казва Вася. – Получавам киселини от него. Хайде – предлага той на Кучето – ти да отидеш да купиш водка. Мисля, че ми останаха още кинти.
Вася вади от джоба остатъка от печалбата си и ги дава на Кучето. Какаото затваря вратата след него, нали ще се оправиш? пита го на прага, абсолютно, казва му Кучето и изчезва. А ние оставаме да чакаме.
16.30-18.00
– Може да е умрял?
– Може и да е умрял – казва Вася. – А може и просто да е духнал с кинтите ми.
– Стига – казвам аз. – Да не би да не познаваш Кучето? Той не духва.
– Значи е умрял – казва Вася.
– Аз ще отида – боязливо казва Какаото, той седи с нас вече час и половина, тъгува, но да отиде не върви, все пак не издържа и казва – аз ще отида.
– Къде ще отидеш? – питам.
– Ами – Какаото посочва с ръка към коридора. – Там. А вие си стойте. Можете да си направите чай. Ако има нещо, повикайте ме.
– Давай, тичай – казва след него Вася. – Чакай – казва ми той, – а как е попаднал тук той?
– Не знам – казвам. – А ние как попаднахме тук? Виждаш ли как става.
– Къде е Кучето? – само си пита Вася.
18.00-18.15
18.15-18.45
18.45-19.10
– Може нещо да го е спряло?
– Може. Трамвай. Или да го е ударил ток.
– Какъв ток?
– Електрически.
– По-добре да е трамвай.
19. 30
– Мисля, че ми остана трева.
– И защо мълчиш?
– Забравих – казва Вася и наистина намира в дънките си малко трева. Това е, кинтите свършиха, тревата свършва, кръговрат на водата в природата, няма как иначе да го наречеш. – Кръговрат на водата в природата – казва ми Вася и гаси цигарата.
Можете да поръчате тази книга от сайта на изд. „Парадокс“ с промокод azcheta за 10% отстъпка. Или от Ozone.bg с код azcheta21q3 за 5% отстъпка.
