„180 секунди“ (изд. „ICU“) от Джесика Парк попадна в радара ми на Пролетния базар на книгата в НДК, където се изживяваше като една от най-търсените книжни принцеси на бала. Впоследствие ми се наложи доста да избягвам еуфорията около издаването ѝ, за да не стане грешка и някой да ми спойлне нещо важно.
Може да се каже, че преди да я започна, знаех само едно: момиче седи на масата срещу непознато момче и двамата са въвлечени в социален експеримент, който им налага да не спират да се гледат в очите в продължение на три минути. Това е.
През повече от половината от романа не открих друго водещо събитие в сюжета. Факт, който доста ме озадачи, но знаех и вярвах, че нещо ще се случи, за да обърне колесницата в друга посока. Нямаше как иначе. Сред читателската маса рядко се вдига толкова много шум за нищо.
Признавам, че първоначалната липса на действия малко ме дразнеше, но истината е, че развитие в романа съвсем не липсва. Има го и то е дълбоко, изкорен, могъщо и прочувствено. Най-вече за Алисън – главната героиня на „180 секунди“, но също и за Есбен. Както може би се досещате, това е името на момчето, с което тя участва в социалния експеримент. Той обаче не е просто участник, а негов създател и инициатор.
Есбен безспорно е най-популярният тийнейджър в кампуса, а както се оказва – и далеч извън него. Всички го познават от профилите му в Туитър, Фейсбук и Инстаграм, където непрекъснато качва видеа и снимки, показващи най-доброто у човека. Той съумява да разкрие скритото добро зад маските на хората, които интервюира и чиито истории разказва. Онова, което го кара да се буди сутрин, е желанието да прави още и още добрини за другите. Не може да спре, трябва да продължава да дава положителен пример. И си има достатъчно основателна причина за това: „Когато помагам на другите, помагам и на себе си да изклекувам болката“.
Алисън е въвлечена във въпросния експеримент на произволен принцип. Когато Кери, сестрата на Есбен, я среща на улицата и припряно я убеждава да се включи, подавайки ѝ декларация за съгласие, нашето момиче нехае за подробностите на листа. Тя остава с впечатлението, че всичко ще свърши много, много бързо. Иска ѝ се само да се добере по-бързо до стаята, в която да се затвори и да продължи необезпокоявана асоциалния си начин на живот.
Алисън е сменила цели шестнайсет приемни семейства и вече е изгубила както вярата си в хората, така и всякакво желание за комуникация с тях. Счита се за разбита, повредена, нежелана и на свой ред не търси ничия компания. Освен тази на Стефани – нейната най-добра приятелка, сестра по съдба и заместителка на майката, която никога не е имала.
Джесика Парк (снимка: Cara Vescio)
Въпреки че вече е осиновена от Саймън, Алисън така и не го е допуснала до себе си. Все още не е свалила стените, зад които се крие упорито от толкова време. Струва ми се, че това е напълно разбираема и нормална реакция на досегашните ѝ житейски поражения.
Тези 180 секунди обаче променят всичко. Те са най-шеметното преживяване, което Алисън някога е имала, защото в дълбините на погледа на Есбен открива един нов и различен свят. Свят, който я разбира, приема я и дори я харесва. Какво по-стряскащо за момиче като нея? Естествено, че ще избяга от „местопрестъплението“, от тълпата. За да може по-късно да разбере от най-добрата си приятелка, че няма как да се скрие – целият интернет е пощурял по видеото, в което е участвала. До този момент не е подозирала за възможната си популярност, защото не е обърнала внимание на декларацията, която е е разписала, а и никога не е имала профил в която и да е социална мреажа, за да знае кой седи на стола срещу нея.
Може да си мислите, че три минути са нищо, но ще промените отношението си към времето, ако прочетете тази книга. „180 секунди“ е роман, който заслужава цялото внимание не читателите си заради споменатите връзки и всичко, което не ви разказах за тях. Освен това Джесика Парк е завършена авторка с петнайсетина творби зад гърба си. Начинът, по който пише, е увлекателен и красив, а засегнатите от нея теми са изключително важни – осиновяване, приятелство, любов и непрежалима загуба.
Емоционална и разтърсваща, „180 секунди“ показва грозното в живота и откроява красотата на доброто в него. Това е история, която ще разбие, но и ще излекува сърцето ви. Само не се отказвайте, преди да сте минали половината.
Още ревюта за „180 секунди“ ще намерите в блоговете „Hrisilandia“, „A Court of Books and Magic“, „The Bilingual Reader“, „RoseRed’s World“, „Read and Dream“ и „LadyBug’s Page“. Не пропускайте и епизода на книжния подкаст „Алохомора“, посветен на романа.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 5% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си!
