Любовта към приказките е доживотна болест и веднага си признавам, че от дете съм я „прихванала”. Обожавах да чета вълнуващите истории – от колкото по-далечни и необичайни страни, толкова по-добре. Сборникът „36 приказки от далечни земи” (изд. „Златното пате“) изглеждаше като подходящ обект на страстта ми и не останах разочарована.
Между твърдите му корици са събрани приказки от близки и далечни земи, сред които Австралия, Литва, Япония, Сърбия, Нигерия, Испания, Малайзия, Швеция, Куба, Румъния. В тях ще срещнете обичайния набор от смели момци, омагьосани принцове и принцеси, магьосници, феи, джуджета и всякакви животни, но очарованието им идва от специфичната атмосфера и екзотичната обстановка.
Приказките не са само вълшебни истории, но лесен за възприемане и сбит израз на житейски мъдрости и поуки. Те ни разкриват ценностите и манталитета на народите, които ги разказват. Приказките от далечни земи не правят изключение. Например, в холандската „Ковачът и джуджето” ковачът с радост се завръща към труда, вместо да се стреми към доживотен мързел.
„36 приказки от далечни земи” ще привлекат и задържат вниманието на малките читатели, на които може би са поомръзнали традиционните истории, застъпени в училищната програма. Книгата е приятна възможност да избегнат отегчението от четенето по задължение, да се запознаят с по-различни истории и да попътешестват до Португалия, Мексико, Доминикана, Исландия, Етиопия, Китай и дори в далечния Север при ескимосите, пък било то и само в света на приказките.
Удоволствието от четенето се допълва от луксозния вид на изданието – твърди корици, плътна хартия, по-едър шрифт и цветни илюстрации. Подразни ме единствено дребната подробност, че всяка приказка не започва на отделна страница.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
