Виктор Юго ще бъде запомнен с вечните си творби и с приноса си като член на Националното събрание на Франция, където се бори за благородни каузи – край на бедността, безплатно образование за всички деца и премахване на смъртното наказание. Наред с всички битки на литературния и политическия фронт обаче Юго се отличава още със своята ексцентричност и похотливост, със склонността си да пише гол и куп други чудатости. Колко странен може да бъде един велик творец? От The Guardian отговарят на този въпрос с шест любопитни факта за живота на френския класик.
1. Паметник отбелязва точното място, където е заченат
Снимка: Randoalsacevosges.com
От френския връх Донон можете да се насладите на чудесни гледки към границите на Франция, Германия и Швейцария. През май 1801 г. обаче майор Юго и жена му не обръщат особено внимание на заобикалящата ги природа. Неизменният разказвач Юго доукрасява събитието със свои собствени хрумки. Келтското светилище на върха се превръща в римски храм на любовта, а слабо известната планина се преобразява в своеобразен Мон Блан, издигащ се на близо 1 000 метра височина. Юго също така твърди, че майка му е полудива амазонка (очевидно родена в Нант).
През 1960 г. един куратор на музей решава да увековечи историята с гравиран пясъчен блок, отбелязващ точното място, където е заченат писателят.
2. Юго е може би най-знаменитият нимфоман на XIX в.
Упоритите преразкази на Виктор Юго относно собственото му зачеване могат да се обяснят с факта, че известният френски писател е обсебен от секса. Той дори твърди, че в брачната си нощ със съпругата му Адел Фуше се любили девет пъти. Според слуховете Фуше бързо загубва интерес към секса като цяло, но през XIX в. в Париж има достатъчно публични домове, които да забавляват Юго сутрин, вечер и посреднощ. Почитан в тях почти като светец, в деня, в който Виктор Юго умира, бардаците в Париж затварят в знак на траур. На всички секс работнички в града им е позволено да отдадат последна почит към техния лоялен клиент. Според литературния критик Едмон дьо Гонкур един полицай му споделил, че проститутките дори покрили гениталиите си с черен креп в знак на уважение.
Виктор Юго, 1853 (снимка: Wikipedia)
3. Обича да купонясва
Твърди се, че през по-голямата част от живота си Виктор Юго домакинства на приеми абсолютно всяка вечер. На тях винаги присъстват около 30 гости, които той забавлява със следния трик – писателят натъпква цял портокал в устата си, след което напълва бузите си с колкото бучки захар може да побере. Сетне разбърква всичко и го прокарва с две чаши ликьор. Чиста работа.
В този ред на мисли, дори погребението на Юго се превръща в парти. Една градска легенда гласи, че девет месеца по-късно Париж става свидетел на бейби бум.
4. Наслаждава се на славата
Вероятно е много трудно да попречиш на егото си да се раздува, когато си толкова известен, особено след като улицата, на която живееш, e преименувана на теб. Виктор Юго прекарва последните години от живота си на булевард „Виктор Юго“, а писмата до него са адресирани с „До господин Виктор, на неговия булевард, Париж“. Преди това писателят прекарва 15 години на остров Гърнси, където твори поезия и завършва по-голямата част от „Клетниците“. Той е така прочут там, че почитателите му събират камъчета, на които е стъпвал, за спомен.
На своите приеми Юго изрежда пред гостите с какво превъзхожда Балзак, Расин и всички други френски писатели. (Гостите може и да са измислили портокаловия трик с тайното намерение да го накарат да млъкне.) През 1881 г. денят на 80-годишния му юбилей е обявен за национален празник и се организират всенародни чествания. Всички училищни наказания са премахнати, а Юго седи пред дома си и маха на шествието от близо 600 000 души, което минава покрай входната му врата.
Виктор Юго, 1862 (снимка: Edmond Bacot, Wikipedia)
5. Любимецът на бедните и клетниците никога не е бил нито беден, нито клетник
При договарянето на хонорара за „Клетниците“ Юго се прочува с изискването си издателят да му плати повече, отколкото на всеки друг човек, писал книга до момента. Биографът Дейвид Белос твърди, че получените от Юго 300 000 франка (около 6.5 милиона лева) до ден-днешен остават най-високата сума, която някога е плащана за литературен труд.
За късмет на издателя, инвестицията се изплаща. „Клетниците“ е толкова дългоочаквана, че парижките работници се нареждат с колички пред книжарниците, за да закупят новите екземпляри, които впоследствие препродават на колегите си за допълнителна печалба. Вероятно не това е имал предвид Юго, когато си е представял решение на проблема с бедността в града.
6. Юго крие собствените си дрехи, за да не отлага писането
Когато работи върху нов роман, Юго прекарва по-голямата част от времето си в кабинета си с нищо друго освен с писалка и хартия. Буквално. Може да звучи недостоверно, но много източници твърдят, че Юго сваля всичките си дрехи и ги връчва на слугите си с инструкциите да не му ги връщат, преди да е завършил една глава.
В мемоарите си съпругата на Виктор Юго разказва, че докато пише „Парижката Света Богородица“, мъжът ѝ закупува „голям плетен сив шал, който го покриваше от главата до петите, заключваше официалните си дрехи, така че да не се изкушава да излезе навън, и пристъпваше в романа си, все едно е затвор. Беше много тъжен“.
Снимка: Histoiredintuition.com
