За мен Фредрик Бакман е сред най-добрите писатели на нашето време. Изключително чувствителен човек, който с лекота успява да вдъхне живот на буквите по страниците на книгите си. Историите на Бакман са простички, човешки, близки, искрени, забавни. Ненадминати. Ето какво подбрах за вас от „Тревожни хора“ – роман, с който е много вероятно и вие да се посмеете през сълзи и да поплачете от смях.
Защото това е работата на родителите: да бъдат рамене. Рамене, на които децата им могат да седнат, за да видят света, когато са малки, на които да стъпят, за да достигнат небето, когато са големи, и на които да се облягат, когато залитат и се колебаят.
„Особено ако не става дума за единична изневяра, ами за афера, продължила дълго време. Това означава, че не просто са те предали, ами са те измамили. Партньорът ти може би може да ти изневери, като просто не помисли за теб в даден момент, но аферата е нещо, което се планира. Може би най-много болка причиняват милионите следи, които никога не си забелязал. Може би ще бъдеш още по-съкрушен, ако няма добро обяснение. Може би ти би могъл да разбереш, ако ставаше дума за самота или копнеж, ако ти кажат: „Ти все работиш и не ни остава време един за друг“. Но ако обяснението е: „ммм, ами, в интерес на истината, изневерих ти с шефа ти“, сигурно е по-трудно.“
„Влюбването е вълшебно, романтично, гръмотевично. Но влюбването и любовта са две различни неща. Нали? И така трябва да бъде. Никой не би смогнал да си стои влюбен постоянно, година след година. Когато е влюбен, човек не може да мисли за нищо друго, забравя приятелите си, работата си, обяда си. Ако бяхме влюбени през цялото време, щяхме да умрем от глад. Любовта е да си влюбен…само понякога. За да можеш да бъдеш с всичкия си през останалото време.“
Проблемът е, че всичко е относително, щастието се основава на очаквания, а сега имаме и интернет. Целият свят непрестанно ни пита: „А твоят живот перфектен ли е? Какво? Ами сега? Перфектен ли е ТАКА? Ако не, трябва да промениш нещо!“. Разбира се, истината е, че ако хората действително бяха толкова щастливи, колкото изглеждат по интернет, то в интернет нямаше да има толкова много проклето съдържание, защото никой човек, който има страхотен ден, не прекарва половината от него в това да се снима.
„Защото, когато си дете, копнееш да станеш възрастен и да решаваш сам, но когато станеш възрастен, осъзнаваш, че това е най-лошата част. Трябва постоянно да оценяваш разни неща, да преценяваш за коя партия да гласуваш, кои тапети харесваш, какви са сексуалните ти предпочитания и кое кисело мляко най-добре отразява личността ти. Трябва да избираш и да бъдеш избиран всяка секунда, през цялото време. А най-лошото на развода, мислеше си обирджията, е това, че уж сме приключили, но изведнъж се налага да избираме всичко наново. Вече имаме тапети и сервиз, балконските мебели са почти нови, а децата ще се научат да плуват. Имаме съвместен живот, това не е ли достатъчно? Семейството на обирджията бе наближило момента, когато най-накрая всичко щеше да е… готово. Но това, за което никога не сме готови, е да ни изхвърлят обратно в джунглата, където трябва повторно да откриваме себе си.“
„Веднъж майка ѝ прошепна завалено в ухото ѝ: „Ние сме просто сборът от преживяванията ни. Всичко друго са глупости. Така че не се тревожи, миличка, няма да ти разбият сърцето, защото си дете на разведени родители. Няма да станеш романтичка, защото децата на разведените родители не вярват във вечната любов.“ После тя заспа на дивана, облегнала глава на рамото на дъщеря си. Дъщерята я сложи да легне и избърса разлетия по пода джин. „Грешиш, мамо“, прошенпа в прака и беше права. Никой не обира банка заради децата си, ако не е романтик.“
Зара изглеждаше като човек, който пуши ако не от удоволствие, то поне за да замърсява въздуха на околните.
– Скоро след като се влюбихме, с Кнут се уговорихме как да се караме. Той каза, че рано или късно първоначалното влюбване приключва и тогава хората започват да се карат, независимо дали искат, или не. Затова сключихме договор, като тая работа с женевските конвенции, когато държавите изготвили правила за воюване. С Кнут си обещахме, че колкото и да сме ядосани, няма съзнателно да казваме нещо само за да нараним другия. И няма да спорим само за да спечелим. Защото иначе рано или късно някой ще спечели. А никой брак не може да оцелее след това.
Снимка на публикацията: PETER JÖNSSON & LINNÉA JONASSON
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с отстъпка, като ползвате код AZCHETA20Q4 при завършване на поръчката си.
