Алек Попов е от новото поколение български писатели, които лека-полека започват да създават условията представителите на този бранш у нас да могат да се изхранват само от литература. И той го прави с романите си, носещи му и доста престижни награди в страната и чужбина.
През лятото Попов представи последната си книга – „Черната кутия“. Романът проследява откъс от живота на двама братя – един УБЗГ (успял българин зад граница), живеещ в САЩ, и един НГЗБ (неуспял гъз, забит в България), който тръгва към страната на мечтите, за да се превърне в УБЗГ. Текстът е поднесен семпло, а сюжетната линия представя в последователни глави приключенията и гледните точни на двамата братя. Самото действие се развива предимно в Щатите, а за доброто протичане на фабулата се движат няколко кучета и всички, които ги разхождат, бяло Шелби, няколко жени и черната кутия с праха на баща им.
И на двамата се иска този прах да не е някой друг, но накрая мечтите им така или иначе са обречени. Интересен е обаче начинът, по който братята преживяват загубата 15 години по-късно – всеки със своите възгледи за живота, всеки с придобитите маниери, всеки следвайки своето верую за съществуване…
Истински европейски роман, който заслужава всички номинации, които ще получи, щом започне сезонът на наградите.
Алек Попов ни показва различно отношение към родината – и презрението към нищетата на отечеството, и снизхождението към останалите да живеят тук, и благородството на решилите да се завърнат, за да направят нещо хубаво за идващите след себе си. Защото, както казва един от героите в романа, „Отечеството е там, откъдето всички искат да имигрират, и там, където всички искат да се върнат, след като умрат.“
