Самото заглавие на книгата отговаря на въпроса какво се крие в нея. „Безотговорният разум. Интелектуалците и политиката“ (изд. „Colibri“, преводач: Стоян Гяуров) от професора по хуманитарни науки в Колумбийския университет Марк Лила е опит да се обясни един странен феномен от XX век, а именно флиртът на някои от най-изтъкнатите философи с диктаторските режими. И дори не става дума за такива, които са били заплашвани и оставени без избор, а тъкмо напротив – това са интелектуалци, хора на мисълта, които доброволно застават на страната на фашизма, маоизма, марксизма, колониализма.
Някои от тях защитават Алжирската война, ГУЛАГ (Сартр пък заявява, че такова нещо изобщо не съществува), ВСВ, Октомврийската революция и какви ли не още травмиращи събития, на които миналият век е толкова богат. В книгата си Лила поставя въпроса доколко философите са длъжни да бъдат политически ангажирани. Кое ги тласка към модерната практика да се възхищават на диктатурите, при положение че западната традиция на политическото мислене започва с критика на тиранията в „Държавата“ на Платон? Защо тогава Хайдегер, Шмит, Бенямин, Кожèв, Фуко и Дерида ни разочароват?
Философията трябва да разбира от политика поне дотолкова, че да бъде в състояние да брани своята независимост, без да изпада в заблуждението, че може да формира политическия свят според собствените си философски идеи. Напрежението между философията и политиката, дори политиката в най-лошите ѝ тиранични форми, може да бъде управлявано, но не и премахнато и следователно си остава сред най-важните задачи на философите. Всеки опит да се избегне този проблем чрез оттегляне в собствената градина или поставяне на собствените интелектуални способности в услуга на политическата власт означава край на философската мисъл.
Не ми стана ясна философията на всички личности, посочени в книгата. Хайдегер и Дерида например ме объркаха тотално, но усетих и ненатрапчивото лично мнение на автора, което се припокираше с моето – те сякаш са се стремяли да говорят на възможно най-усложнен и противоречив език. Фуко откровено ме издразни с непоследователното си поведение, с цялото внимание, което се е опитвал да получи, и затварянето на очите пред очевидни факти, като съществуването на СПИН, което е отричал. Разбрах обаче какво предшества техните крайни политически становища – нещо, което си мислех, че никога няма да проумея наистина.
Сартр по-скоро води класацията с комунистическата си пропаганда. Ако при едни е ясно, че мнението им е формирано от недостатъчна информация (нека не забравяме, че митът за СССР е напълно разбит след тайната реч на Хрушчов, благодарение на която най-ужасните катастрофи на сталинизма стават достояние на Запада), то други са запознати с последствията. Щом не ги касаят пряко, могат поне да бъдат в полза на академичната им амбиция.
Марк Лила (снимка: Newstatesman.com)
Какво кара Сартр от абсолютна свобода на индивида да направи плавен скок към „Комунистите и мирът“? Защо отношенията Хайдегер-Арент-Ясперс са низ от върхове и падения? Какво провокира Хайдегер да флиртува с антисемитизма? Загадка ли са теологическите и политически търсения на Бенямин в полето на марксизма? Марк Лила отговаря на тези и много други въпроси, често не категорично. Този подход го прави още по-добър историк и изследовател, защото дава възможност на читателя да огледа фактите и тълкуванията от всички страни, да си изгради представа за един изключително противоречив век и, вече натоварен с цялата информация, да погледне през очите на някои от най-големите интелектуалци.
Разумът има отговорности, неговата безотговорност е опасна, особено ако идва от авторитети. И макар да ни се струва, че най-големите катастрофи са останали в предишното хилядолетие, не трябва да забравяме колко пъти хората са гледали с насмешка на потенциална война малко преди нейното избухване. Проблемите на капиталистическите демокрации и високомерният отказ да мислим задълбочено с надеждата, че нищо лошо няма да се случи, са пороците срещу които се бори Марк Лила. И предговорът, и епилогът дават яснота защо елегантната му проза за слабостите на възвишените умове е задължително четиво.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
