Романът „Здравей, красавице“ (ИК „Хермес“, преводач Красимира Арабаджиева) от Ан Наполитано представя изящна многопластова семейна сага, превърнала се в световно явление. Има 31 чуждестранни издания и е продаден в над 1 милион екземпляра. „Здравей, красавице“ е книга на годината на „Уошингтън Поуст“, „Вог“, „Гламър“, „Харпърс Базар“, „Ню Йорк Таймс Бук Ревю“ и „Ню Йорк Поуст“. Тя попада в топ 100 на Опра Уинфри за най-значимите книги за последните 25 години.
В книгата Ан Наполитано ни среща с Уилям Уейтърс, който израства лишен от обич и грижа, тъй като родителите му все още не могат да преодолеят загубата на тригодишната му сестра. Уменията на баскетболното игрище обаче му спечелват стипендия за колеж и живот далеч от дома. Не след дълго интровертният младеж се влюбва в амбициозната и целеустремена Джулия Падавано. Тя е изключително близка с трите си по-малки сестри: мечтателката Силви, която обожава книгите и копнее да прекара живота си сред тях, свободомислещата художничка Сесилия и любящата й близначка Емелин, която търпеливо се грижи за всички, пренебрегвайки собственото си щастие. Сестрите Падавано приветстват новия приятел на Джулия с отворени обятия в своя хаотичен, но уютен свят и той става част от голямото им семейство. Тъмнината от миналото на Уилям обаче изплува на повърхността, застрашавайки не само педантичните планове на Джулия за бъдещето, но и лоялността на сестрите една към друга. Резултатът е крайно разединение в семейството, което променя живота на няколко поколения. Ще намерят ли сестрите Падавано път една към друга въпреки непростимото предателство в името на любовта?
Започваш да пишеш романа през април 2020 г., малко след началото на Ковид пандемията. Ще ни споделиш ли повече за опита си по време на локдауна?
Написването на „Здравей, красавице“ ми отне две години.За сравнение при предишните книги ми бяха необходими седем, осем години. Започнах да пиша в началото на пандемията, когато всички в Ню Йорк бяха в локдаун. Точно тогава почина баща ми и заради наложените мерки не успяхме да го изпратим подобаващо, както за съжаление се случи и с много други семейства в този труден период. Бях изолирана, скърбях за баща си, затова чувствах неотложност да напиша този роман, нещо, което до този момент не ми се беше случвало. Пишех бързо, защото се нуждаех от света, който създавах.
В интервю с Опра Уинфри казваш, че историята сякаш е седяла в теб и е чакала да излезе на бял свят. Означава ли това, че в нея има доста лични аспекти?
Да, немалко истории от моето семейство са в основата на романа, с тях започна всичко. Може да се каже, че съм вплела себе си в тази книга. Като малка чичо ми, който живееше в Чикаго, ми изпращаше пощенски картички, които винаги започваха с обръщението „Здравей, красавице“. Така се обръща и Чарли Падавано към четирите си дъщери в романа. Действието се развива в Пилзен – работническия квартал, в който и чичо живееше, макар да имам съвсем бегъл спомен от него. А най-добрата ми приятелка от детинство Лия имаше пет лели, които непрекъснато сновяха напред назад из къщата им. Бях запленена от тях – те си довършваха изреченията една на друга и се разбираха от половин дума. Оставах с усещането, че те са по-цели и завършени личности, когато са заедно, отколкото когато са по-отделно. Именно майката на Лия и нейните сестри вдъхновиха образите на сестрите Падавано.
Откъде почерпи най-голямо вдъхновение за „Здравей, красавице“?
Дори не съзнавах, че черпя вдъхновение от друга книга, докато сестрите Падавано не започнаха да се сравняват със сестрите от „Малки жени“, докато работех по първата чернова. Не можех да повярвам, че не съм забелязала приликите по-рано. Бях създала четири силни сестри, които са изключително близки помежду си и един самотен млад мъж, който става част от тяхното семейство. „Малки жени“ бе една от любимите ми книги, докато растях, тя очевидно е станала неразривна част от мен, дори без да го съзнавам.
Кое ти беше най-трудно при написването на романа?
Най-голямото предизвикателство беше, че се привързах изключително силно към героите от самото начало. Сякаш бе въпрос на живот и смърт да разкажа историите им по възможно най-добрия начин. Не спирах да се тревожа, че ще пропусна важен аспект или няма да се задълбоча достатъчно. Измисленият свят на сестрите Падавано и Уилям гореше в мен и не ми даваше мира, докато не почувствах, че съм си свършила работата. В основата на романа е семейството. Смятам, че травмите, които преживяваме в детството ни повлияват по различни начини и като възрастни. Грешките и недостатъците на родителите ни се предават и на нас, често стават част от нашето ДНК и съответно определят поведението ни. Дори да положим усилия да ги избегнем, те в голяма степен продължават да определят живота ни. Това се случва и със семейство Падавано. Роуз, майката на четирите момичета, забременява преди да се е омъжила, което – въпреки че се оказва благословия за семейството, я кара всячески да се опитва да предпази дъщерите си от подобна съдба, докарвайки ги до ръба и променяйки съдбата им. Надявам се, че книгата ще накара хората да се замислят за значението на семейството и да осъзнаят, че никога не е късно да намериш път към другия.
Източници за интервюто: npr.org; psreader.com; oprahdaily.com
