Белканто е италиански певчески стил, който се отличава с мелодичност, изящество и лекота на звученето. Ан Патчет написва роман, който отговаря и на трите определения – изключително грациозен текст, който напълно естествено прелива от страница в страница, танцувайки със съзнанието на читателя и плътността на персонажите. За мен Ан Патчет по психологизъм и дълбочина може да се мери с Достоевски.
„Белканто“ (изд. „Сиела“) на пръв поглед е история за заложници и терористи, но както много често се случва, анотацията предава само една нищожна част от посланието на книгата. Всичко започва с ослепителната оперна певица Роксан Кос, която е поканена да пее на рождения ден на японския бизнесмен Кацуми Хосокава, чието частно парти задвижва колелото на събитията.
Представете си едно бляскаво събитие с изключително важни хора, намиращи се в неназована южноамериканска държава. Звуците на пианото, божествения глас на Роксан и… изведнъж светлините угасват. Но не за да оглушеят от ръкоплясканията, а за да нахлуят група въоръжени терористи, чиято единствена цел е пленяването на президента, за когото не са информирани, че в последния момент е отказал присъствие, за да… гледа необезпокояван любимия си сапунен сериал вкъщи.
Между почти двестата гости тази вечер имаше рязка разделителна линия: онези, които знаеха къде е президентът, и онези, които не знаеха, и така си останаха нещата, докато и двете страни съвсем забравиха за него. Господин Хосокава почти не забелязваше отсъствието му. Много малко го интересуваше дали ще се срещне с президента. Какво би представлявал един обикновен президент във вечер, когато имаш шанса да се срещнеш с Роксан Кос?
Неочакваният развой на събитията принуждава нападателите да вземат необмислени мерки и решения. И ето така десетки знатни гости са взети за заложници и въпреки тяхното високо положение, ще мине удивително много време и безсмислени преговори, докато отново видят домовете и семействата си.
Терористите и заложниците са коренно различни като социално положение и произход. Нападателите са бедни, някои от тях почти необразовани, те се борят за справедливост, за равни блага за всички, както и против некоректните политически обвинения, които са вкарали братята и приятелите им в затвора. Те са просто хора, които по робинхудски искат да възтържествува доброто, и чрез своите заложници виждат шанс това да се осъществи. Може би важните клечки отвън ще чуят исканията им, ще се съгласят на всичко, за да спасят живота на богаташите в къщата, може би има надежда за добър развой на събитията…
От първоначалния шок и ярост не остава много и съвсем скоро дните започват да минават спокойно и донякъде дори щастливо. Заложниците започват да се опознават, особено благодарение на преводача Ген, който говори свободно няколко езика. Той е човекът, който става свързващото звено, изтощено търчащ из етажите, за да комуникират хората помежду си и за да се влюбят – нещо напълно неизбежно, въпреки и може би заради ситуацията. 
Кой е лош и кой е добър? Винаги ли човекът с оръжие, който може и да е момиче на 17, е чудовище, което иска само да убива и тероризира?
„Белканто“ е книга на нюансите, която разказва историите на различни хора с различен произход и съдба. Защото не е вярно, че всички имаме равен начален старт – не всеки е имал шанс да получи добро образование и любящо семейство, подкрепа и подадена ръка в правилния момент. Това ще осъзнаят и героите, когато прекарат дълго време с похитителите си. Дотолкова, че в един момент открехнатата врата няма да е логичен вариант за бягство, а ужас, че този щастлив и нереален живот е към края си.
И единственото, което винаги ще ги сплотява и събира, е най-голямото и ненадминато изкуство – музиката. Защото тя няма нужда от преводач, тя говори на общочовешки език.
Прочетете още ревютата на Преслава и Димитър, а Читателски клуб „Орбита“ организира онлайн дискусия върху книгата в следващите три седмици. Повече вижте тук.
