Книгите на български автори, които достигат читатели извън пределите на страната ни, стават все повече и този факт само ме радва. Това би се случвало дори по-често, ако имаше политика за подкрепа на преводите и адекватното им разпространение. Сега обаче не мисля да навлизам по-надълбоко във въпроса (който, водена единствено от добро настроение, в момента няма да нарека „проблем“).
Започнах с темата за българските творби на световния книжен пазар заради романа „Ана“ от Мануела Драганова. Той излиза първо в САЩ със заглавие Anna’s Way и под редакцията на Даниел Бъргес, който е работил със Стивън Кинг и е помогнал на мнозина писатели да стигнат до челни позиции в класацията на New York Times. След като известно време набираше популярност в социалните мрежи, миналата седмица той се появи и в книжарниците с логото на издателство „Ciela“.
Дотук изброявах само факти за „Ана“, но те далеч не са маловажни. Защото успехът на една книга не зависи само от таланта на автора, а и от търпението и нюха му да открие професионалисти, заедно с които да създаде изпипан продукт. Смея да твърдя, че „Ана“ е точно такъв роман. Личи си още преди да си го започнал, когато видиш великолепната корица на Моника Писарова. Удоволствието продължава, щом се гмурнеш в първите страници на историята. На тях срещаме Ана, докато чете „Атлас изправи рамене“:
[…] някъде над Атлантическия океан, в задушния сумрак на претъпкан самолет, пътуващ вече повече от десет часа от Франкфурт за Сан Франциско, на девети ред до прозореца вдясно.
Признавам си, на подсъзнателно ниво веднага изпитвам благоразположение към книга, в която е поставен дори минимален акцент върху Айн Ранд и философията ѝ. Разбира се, в случая това е просто детайл, но той не ми убягна. Впоследствие разбрах, че присъствието му в книгата не е случайно.
Действието се развива през първите години на Прехода – доста експлоатиран от българските автори времеви период, който обаче (без преувеличение) носи екзестенциално значение за съвременното ни общество, включително за родените през настоящия век, и няма как да се подмине. Измамените надежди, възползването от ситуацията за лични и безочливи облаги, подмяната на идеали са все тръни от близкото ни минало, които според мен още дълги години ще бъдат „слонът в стаята“.
Страната ѝ напомняше на старогръцка легенда: един титан разбъркал тинята след края на социализма, създавайки хаос. И в този хаoс някои плевели – плевелите на престъпността, избуяли по-устойчиви от останалите растения.
Мануела Драганова
Ана се влюбва дълбоко и неусетно и изглежда, че чувствата на мъжа до нея са взаимни. Само че това невинаги е гаранция за правилен избор на партньор. Ражда се дъщеря им и всичко върви гладко, докато на съпруга на Ана не му се налага да избяга от страната, преследван от държавата и бившите си партньори за крупни финансови измами.
Тук можем моралистки да посочим Ана с пръст и да я попитаме какво по-различно е очаквала, като се е събрала с мъж, който забогатява съмнително бързо. Е, лесно е да го направим, но по-трудното винаги е да се опитаме да влезем в обувките на другия и да вземем предвид целия контекст, който повлиява на постъпките му. Та, оставям на вас да решите дали „така ѝ се пада на Ана“, или да оцените начина, по който една млада жена, останала сама, измисля план за действие, за да се измъкне от окаяното си положение.
Майчината обич, съчетана с амбицията да бъде винаги една крачка пред другите, ѝ дава сила да се бори със зъби и нокти, за да осигури най-доброто бъдеще за дъщеря си. Крехка само на външен вид, Ана се изправя пред Колектора – „човек със собствен морал“, който би могъл да ѝ бъде ценен помощник в предстоящите битки. Щом се съюзява с него, тя си спечелва куп възможности, които благодарение на креативността си и визионерските си идеи започва да реализира една по една. Колектора обаче не е мечтаният бизнес партньор по доста параграфи и има опасност да се окаже, че Ана е продала душата си на дявола.
Романът „Ана“ е вдъхновен от истински събития и личности и носи автентичността на онова неромантично време, което преживяхме след промените през 1989 г. Силният женски образ в центъра на сюжета може да мотивира много читателки, всячески мъчещи се да бъдат перфектни майки и отлични професионалистки, без да изгубят свободата да отдават енергията си на каузите, които са им на сърце. Книгата се чете за броени часове и е твърде вероятно да я завършите на второто разгръщане, понеже няма да посмеете да прекъснете бясното ѝ темпо.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
