fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Стивън Кинг: Всичко, което някога съм писал, предстои да бъде екранизирано

11 мин.

Стивън Кинг е върхът!

Всички знаем, че е самата истина, но няма как да не подчертаем факта, че 2017-а беше неговата година. За пореден път се превърна в един от най-продаваните писатели с книгата си Sleeping Beauties, която е в съавторство със сина му Оуен Кинг и за която спечелиха тазгодишната наградата на читателите в Goodreads в категория „Хорър“. Радушно се прие и завръщането му в градчето Касъл Рок с новелата „Кутията на Гуенди“, която също е в съавторство, но със създателя на Cemetery Dance – Ричард Чизмар. Категорично спечели феновете си с ужасяващия Пениуайз в „То“, а също така романите му „Мистър Мерцедес“, „Мъглата“, „Играта на Джералд“ и „1922“ се превърнаха в телевизионни сериали. На голям екран видяхме и „Тъмната кула“, след който сме със смесени чувства.

Стивън Кинг, който получи Национален медал на изкуствата от президента Барак Обама през 2015 г., попадна във фокуса на Белия дом и тази година. Доналд Тръмп го блокира в Twitter, след като Кинг постоянно публикуваше саркастични забележки относно новия държавен глава на САЩ. Заради всичко това, а и защото Кинг е просто върхът, може да прочетете интервюто му за EW, в което ще разберете какво още можем да очакваме от Краля на ужаса и как премина изминалата година през неговите очи.

Винаги сте писали много, но като че ли сега го правите още по-интензивно.

Да, тази година е различно. Никога не е било така и мисля, че има нещо общо с адаптациите. Наистина е чудесно. Знаех, че всички екранизации ще излязат рано или късно, но беше чисто съвпадение, че се появиха горе-долу в един и същи момент. Просто така се случи, но съм доволен.

На какво смятате, че се дължи този внезапен пик на внимание?

Очевидно някои хора не харесаха „Тъмната кула“ чак толкова, но филмът оказа влияние върху живота ми, а също така и върху книгите. Интересът към цялата поредица нарасна значително, защото на публиката й е любопитно да прочете историята.

Изглежда, сте в период на колаборации, на който се наслаждавате.

С мен не се работи трудно, защото отношението ми е следното: Аз правя нещо. Пиша книги. Включвам се с идеите си, с въображението си, така че на създателите на филми им остава само да се опитат да направят най-доброто, на което са способни.

И двете ви книги, излезли тази година, са в съавторство. Въпреки че и преди сте имали такива, сякаш в момента извличате повече удоволствие от този начин на писане.

По принцип не съм от типа хора, на които им идва отвътре да си сътрудничат с някого. Мога да го направя. Мога да бъда отборен играч. Но когато синът ти дойде при теб и ти каже: „Имам идея“, а идеята всъщност е страхотна, не ти остава никакъв избор. Знаех, че нямам търпение да се захвана със Sleeping Beauties, защото всичко в концепцията й ме подканваше да се развихря и да я накарам да оживее.

Стивън Кинг и Ричард Чизмар, Снимка: Cemetery Dance

Стивън Кинг и Ричард Чизмар (снимка: Cemetery Dance)

Как се появи новелата „Кутията на Гуенди“, която написахте заедно с Ричард Чизмар?

Гуенди беше истинска изненада за мен. Бях я започнал и вече имах готови около 12 000 думи, когато изведнъж стигнах до момента, в който си казах: „Не знам как да я довърша“ и просто я оставих да престоява на компютъра. Тогава Ричард ми написа по имейл: „Ако искаш, някой път може да напишем история в съавторство“. Даже не се и замислих, веднага му пратих написаното от мен със съобщението: „Е, имам история, която не мога да довърша. Изпращам ти я и ако има какво да направиш с нея, давай смело“.

Явно се е получило добре.

Книгата беше публикувана и се превърна в модерен бестселър, а Book List я избраха за една от най-добрите янг адълт новели на годината. Тя всъщност и възвърна интереса ми към Касъл Рок. Отдавна не бях мислил за това място и смятам, че Ричард знае повече за предисторията му, отколкото аз. Сега пиша друга новела с името Elevation, чието действие също се развива в Касъл Рок и е нещо като продължение на Гуенди.

Дж. Дж. Ейбрамс и Сам Шоу използват „Касъл Рок“ като основа за оригинален телевизионен сериал в духа на Стивън Кинг, който е продукция на Hulu.

Намирам се в същото неведение като абсолютно всички. Наистина не знам нищичко за сериала, просто се надявам да бъде сполучлив. Типично за Дж. Дж. Ейбрамс, не можете да намерите никаква информация в пресата или където и да било другаде.

Новият Пениуайз и „То“ шокираха всички и надминаха очакванията дори на режисьора Анди Мушети.

Знаех, че ще бъде хит, още когато го гледах година по-рано в незавършен вид във Флорида, но не мисля, че някой предвиждаше успеха му от 700 милиона долара в световен мащаб. Самият аз не го подозирах, но благодарение на филма се продадоха толкова много книги. Знаете израза: Надигащият се прилив повдига всички лодки.

След този триумф продуцентите започнаха да се оглеждат за още филмови римейкове на ваши стари творби, например „Гробище за домашни любимци“. Напоследък забелязвате ли повишен интерес?

Честно казано, филмовите права на книгите ми вече са купени. Мисля, че върху всичко, което някога съм писал, текат преговори или снимки. Не се хваля, просто… знаете. Не е хвалба, ако е истина.

А за по-новите ви творби, да речем Sleeping Beauties?

Имаше голяма конкуренция кой ще добие правата за нея, но смятам, че се случи още преди „То“ да излезе по кината. Последва сериалът по „Мистър Мерцедес“ и Audience Network дори го подновиха за втори сезон, което сякаш стана напълно естествено. Не знам как да го обясня, но творбите ми започват да живеят свой собствен живот.

Бил Скарсгард в ролята на Пениуайз, „То“, 2017 г. (снимка: Popsugar)

Как все пак си обяснявате феноменът „То“? Книгата никога не е била забравяна, но защо мислите, че се завърна толкова ударно?

Едно от нещата, които смятам, че оказа влияние, бяха двата филма през 1990 г. Цяло поколение деца на възраст между 8 и 14 г. се наплаши от Тим Къри (актьорът, изиграл първи клоунът Пениуайз) и когато новият филм излезе, същото това поколение получи шанса отново да изпитат емоциите от детството си. Тогава в пресата се появяваха много истории за страховити клоуни, така че успехът се дължеше на съвкупност от различни фактори. Беше правилният филм в точния момент.

Има доста нови проекти, например Stranger Things, основани на идеята, която сте измислили преди толкова години: добри деца, които се борят с неописуемо зло. Мислите ли, че тази концепция въодушевява публиката?

Stranger Things може и да има някаква заслуга, но вероятно е защото доста от него ми напомня на творби, които аз бих написал. Очевидно идеята за куп деца, които се борят със свръхестествен ужас, привлича вниманието на хората и зрителите имат възможността да застанат на страната на добрите, което не се случва често във филмите на ужасите.

Смятам, че Клубът на неудачниците изигра голяма роля, особено факта, че всяко едно от децата е аутсайдер. Когато се чувстваш безсилен или уплашен, на помощ ти се притича тази история за сплотяване и как то надхвърля силата, която плаши героите. Странно е, че филм за клоун убиец вдъхва надежда, но искрено смятам, че е такъв.

Аз също смятам така.

Все едно защитаваш някаква кауза.

Да, доста хора могат да се отъждествят с персонажите. Имаше доста вълнение около сцената, в която героите се бият с камъни срещу тормозещите ги насилници, за да спасят друго дете. Частта с чудовището е приключенска и страшна. Филмът съдържа всичко, заради което бихте отишли на кино. Наистина е добър.

Това ни връща на „Тъмната кула“. Писах доста за него и просто не е моят филм. Очевидно не удовлетвори доста хора. Очакванията към него обаче бяха толкова големи. Защо филмовият еквивалент на книгите, които хората толкова обичат, се провали?

Харесах всички замесени в продукцията и също така се съгласих с някои от решенията относно кастинга. Допаднаха ми продуцентът, режисьорът, всичко. А както знаете, винаги съм внимателен какво коментирам по темата.

Разбирам.

Ще кажа само едно. По мое мнение истинският проблем беше категоричната заявка на студиото, че филмът трябва да бъде подходящ за лица над 13-годишна възраст. Че ще бъде tentpole лента (блокбъстър, чийто успех се очаква да популяризира свързани продукти, като например играчки, видеоигри и т.н. – бел. ред.). Искаха да са сигурни, че в киносалоните ще влезе публика на възраст между 12 и 35 години. Но когато го обявиха официално, до голяма степен загубиха от суровата му индивидуалност и хората, отишли да го гледат, завършваха с коментар: „Е, да, но не е нещо, което не сме виждали преди“.

Съгласен съм. Мисля, че прекалено се стараеха да вкарат филма в някакви познати рамки, вместо да се възползват от неговата странност и оригиналност.

Бяха взели решение да започнат филма от средата на историята и когато вече беше готов, изразих съмненията си, но не постигнах особен ефект. Понякога промените са доста трудно осъществими. Спомням си как тогава си помислих: „Е, хората ще бъдат доста озадачени“ и наистина бяха.

Стивън Кинг и Оуен Кинг (снимка: EW)

Надявам се някой друг да се пробва с „Тъмната кула“. Отвсякъде се чува, че търсят следващия „Игра на Тронове“, и си мисля: „Ето я поредицата, хора. Точно тук е, просто я вземете…“

Възможно е да се случи. Възможно е.

След всичко това имаше ли някакви падения тази година?

Падения…? Хм…

Доналд Тръмп разби ли ви сърцето, когато ви блокира в Twitter? Надявам се, че сте го преживели.

(Смее се) Не, изобщо не бях с разбито сърце, след като Доналд Тръмп ме заряза. Даже харесвах Twitter малко повече.

Какво още се задава на хоризонта за вас? Знам, че следващата година се очаква да излезе The Outsider – история за убийството на малко момче и известен в града баща треньор, който е обвинен за случилото се.

Да, The Outsider е планирана през май. Обичам тази книга. Имам още един готов роман, който към момента няма заглавие, а също така и новела, която е по-дълга от „Кутията на Гуенди“ и е озаглавена Elevator. Тя също ще излезе под някаква форма.

Преди време бяхте споделили, че с Питър Строб смятате да се завърнете в света на „Талисманът“. Да го очакваме ли скоро?

Да, обсъждахме го. Първо трябва да си изясня няколко други идеи. Определено не искам да съавторствам известно време. Предпочитам да се съсредоточа върху моите проекти.

Заповядайте на най-голямото събиране на фенове на Стивън Кинг у нас през последните години, което е по покана на издателство „Плеяда“ и ще се състои в книжарница „Хеликон-Витоша“ на 6 януари от 11:00 ч. Там ще може да се запознаете с Ханс-Оке Лиля, който е съставител на сборника „Сияние в мрака“ и идва специално за представянето му у нас.

Снимка на публикацията: Francois Mori/Associated Press