Биография на футболист? Wtf, си мислите вие… Познавайки основно манталитета на българските ритнитопковци, ще бъдете напълно прави. Само че тук става дума за един от най-великите, играли някога тази игра. Не само като талант, но и като дух.
В мениджмънта често говорим за лидерство, а тук то блика от всяка страница. Тихо и спокойно, като самия Пирло, потъваме в света на един Мъж и Професионалист, осъзнал собствената си стойност, запазил достойнството си и здраво стъпил на земята.
С добродушна ирония Андреа Пирло говори за чисто човешките страни на футболните суперзвезди – мании, суеверия, характери… Споделя повече за своите лични кошмари от загубени мачове, отколкото за спечелената световна титла през 2006-а. Не премълчава критиките си към гнилите страни на спорта като расизъм, политика, твърде много пари, както и не пропуска да отдаде почит на хората, отдали сърцето си на играта.
Невъзпят от медиите герой, дори и защото сам бяга от блясъка на Славата, Пирло все пак получава достатъчно от играта, за да бъде определян като „гениален“ и „невероятен“. Въпреки това „Футболистът на всички“ говори за себе си така:
Ако се погледна в огледалото сутрин като ставам или вечер, преди да си легна, виждам един средно грозен мъж, с брада за бръснене, несресана грива, с крив нос, с изпъкнали уши и очи. Всъщност обаче виждам един мъж, който е щастлив от образа, стоящ насреща му, пък макар и в огледалото, един мъж, който е горд с всяка секунда от своето минало.
И така е във всяка от скромните 150 страници на „Мисля, следователно играя“ (изд. „Жануа“). Не е нужно да си ултрас, за да я четеш. Не е нужно да си фен на Италия. Дори не е нужно да си футболен фен. На цената на един обяд ще разбереш защо…
