Не знам дали съм ви разказвал за страха си от точните науки. Сещате се – онези, които в училище са изпъстрени с толкова много цифри и формули, че изглеждат измислени единствено за изтезание. Хиляди пъти съм негодувал как „от това няма никакъв смисъл„, „никъде в живота няма да ти трябват“, „човешкият мозък не е пригоден да извлича полза от тях“ (да, и такива изказвания съм имал) и т.н. Е, колкото и голяма да е неохотата, с която трябва да го призная, не съм бил прав. Без тези науки нямаш никакъв шанс да видиш Марс.
Да, точно така – мистериозната червена планета, която от много години обвиняваме в доставка на странно изглеждащи (по възможност зелени) човечета, лягащи и ставащи с мечтата да ни унищожат. Марк Уотни, нашият герой в „Марсианецът“ (изд. „Бард“) на Анди Уеър, явно е бил умно дете и е залягал над учебниците. Това му е донесло две предимства – изумителния шанс да бъде част от екипажа на космическата експедиция „Арес 3“ и още по-изумителния шанс да се убеди от първа ръка, че въпросните човечета не съществуват.
Да, Марк Уотни е на Марс и е напълно сам. И престоят му няма да бъде просто кратка ваканция.
За мен „Марсианецът“ е велика книга и дори цялото ми натрупано през годините невежество не може да заличи това. Страхотна история, която е написана по толкова изключителен и достоверен начин, че звучи с тежестта на документална творба. На сто места се спирах и си мислех, че прочетеното не може да е истина, че е просто авторова измислица. Че няма как Анди Уеър да описва с такива зашеметяващи технически подробности поведението на един човек на Марс. Изумително е! Това огромно въображение ти действа по два начина: изпълва те с безусловна възхита и посява в теб зрънце завист към един голям талант.
Книгата започва с ден 6 от мисията на Марс. Експедицията е протекла гладко, докато силна пясъчна буря не налага нейното незабавно прекратяване. Астронавтите правят всичко възможно да се изнесат, преди да е прекалено късно, но въпреки усилията им, те губят Марк. Летяща отломка е пробила скафандъра му, жизнените му системи спират да отчитат, останалите губят визуална и компютърна връзка с него. За да не загинат всички в търсене на трупа му, петимата астронавти отлитат.
Само че трупът не е труп. Марк оцелява по чудо и е изправен пред немислима задача – да оцелее почти две години с храна, вода и въздух за два месеца… Предполагам, че ви звучи като ситуация, която може да предизвика единствено отчаяние. Нищо подобно! Марк Уотни се хвърля да колонизира Марс и да обърне залозите в своя полза с такъв оптимизъм, че няма как да не му симпатизираш до последния момент.
По-голямата част от „Марсианецът“ е представена под формата на дневник на нашия оцелял. В останалите моменти ставаме свидетели на неспирната борба на НАСА да си го прибере. Книгата е едновременно и драматична, и много забавна. Марк има страхотно чувство за хумор – не съм предполагал, че толкова ще се хиля, четейки научна фантастика.
Допускам, че причината да сипя суперлативи върху романа е бедният ми опит с този жанр. Дори и най-обективно погледнато обаче „Марсианецът“ е една стойностна книга.
Да, вярно е, че възхвалява до болка експлоатирано в литературата социално явление неугасващата човешка вяра, че всеки живот си заслужава борбата, независимо от цената. Може би тъкмо това ни прави толкова ценни като присъствие на Земята. Добротата и състраданието. Желанието от време на време да се откъснем от прагматизма и да излезем от сферата на логиката. Да се върнем в онези далечни години, когато хората са живели задружно и са си пазили гърба, независимо от всичко. Когато финансовите разходи са били все още неизвестно понятие, а единствената ценност е бил самият живот. Крехък, податлив на много трагедии и случайности, но опазен въпреки малшансовете и очакванията.
Прочетете ревюто на Мила, която също харесва „Марисанецът„. Романът на Анди Уеър се сдоби с ревюта в почти всички книжни блогове и ще ни е трудно да ги избороим, но все пак ще опитаме: Книголандия, при Ламота, Книжен Петър, Приумици, в блога на Флориан Пекаж, Ирина Колдамова от love big books… и, разбира се, в ShadowDance. „Марсианецът“ не остана незабелязан и от киноманиаците от Inglourious Kunts, които му посветиха специален епизод.
