Анджела Марсънс е сред най-новите имена на българския книжен пазар, но обещава да остави запомняща се следа. Във Великобритания те е позната като изразител на най-добрите традиции в криминалния жанр. „Сподавен писък“ (изд. „Еднорог“) е първият роман от поредицата й за приключенията на инспектор Ким Стоун, продаден в милионен тираж след първата си поява в Amazon. Към момента серията наброява осем книги, преведени на повече от двайсет езика.
Представяме ви специалното интервю на авторката за „Аз чета“, в което тя ни разказва как е създала темпераментната си героиня, какви истории обича да пише и каква е формулата на добрия трилър.
Главният герой на поредицата ви е жена, което не е често срещано при трилърите. Изпитвахте ли някакви съмнения относно избора си? В някакъв момент обмисляхте ли дали да не направите образа мъж, или Ким Стоун винаги е присъствала в ума ви?
Не, никога не съм се съмнявала. Героинята витаеше в главата ми много години, преди да я пусна на бял свят, понеже ми звучеше твърде груба и неприятна. Опознах добрите й страни чак когато й предадох контрола над перото ми.
В момента ставаме свидетели как филмовата индустрия все повече се отваря към сложните женски образи, около които се въртят цели сериали и сюжети. Повече главни герои в „Сподавен писък“ също са жени. Умишлено ли взехте това решение и има ли то нещо общо със съвременните теми за равните права на жените и засилването на увреността им в обществото?
Не съм го решила умишлено, но обичам да изследвам женските подбуди и психика, независимо дали през очите на протагониста, или антагониста. Освен това се чувствам по-комфортно и пиша по-добре от гледната точка на жена.
Като споменахме филмовата индустрия, ще видим ли някога историите за Ким Стоун на големия или малкия екран? Мислили ли сте коя актриса би могла да се превъплъти в образа й?
Опре ли до кино и телевизия, никога не можеш да бъдеш сигурен какво ще се случи, но когато пиша за Ким Стоун, в ума ми присъства образът на Кейт Бекинсейл от филмите „Подземен свят“. Телевизията и киното са чудесни медии, но моята мечта винаги е била да пиша книги и съм късметлийка, че изумителните ми издатели искат да разкажа още много истории за Ким.
Анджела Марсънс
Обикновено в трилърите някоя тежка травма или труден момент от миналото мотивира главния герой да стане полицай или детектив. Същото важи и за Ким. Как се зароди нейната история?
Миналото й се избистри, когато започнах да я опознавам. Знаех, че гласът в главата ми принадлежи на човек, който е страдал като дете. Чувството й за справедливост и воредният й стремеж да защитава хората произтичат от неспособността й да предпази най-ценния човек в собствения си живот: близнака й. Колкото повече пишех за нея, толкова по-задълбочена ставаше историята й в ума ми. Предполагам, че до някаква степен опознавам образа й наравно с читателя – дори самата аз никога не съм сигурна какво е намислила.
Фамилията й е особено подходяща, имайки предвид какъв е характерът й и трудностите, които е преживяла в миналото. Случайно ли избрахте името, или умишлено искахте то да носи този смисъл?
Да, фамилията й е така избрана, че веднага да я характеризира. Знаех, че искам малкото й име да е кратко и ударно, да се произнася без много суматоха, така че да подхожда на личността й, а фамилията Стоун (от англ. „камък“) пасваше за целта.
Какви проучвания правите, докато пишете книгите от поредицата за Ким Стоун? Срещате ли се с истински полицаи, антрополози или дори жертви на престъпления?
Купувам си много книги, свързани с работата на полицията и процедурите, които извършват в участъците. Прекарвам страшно много време в интернет заради проучвания. Също така имам подръка няколко души, които са ми предложили услугите си за фактологични справки и ми помагат да бъда възможно най-точна. Отделям доста време и за четене на свидетелства на жертви, които разказват за преживени инциденти, и ги включвам в историите си. Понякога е мъчително, но си заслужава, за да успееш да обхванеш дадена тема почтено и с емпатия.
Бюрото на Анджела Марсънс
Въпреки сериозните теми и сюжетни линии в романите ви, успявате да поддържате баланса между смешното и тъжното благодарение на страхотното чувство за хумор на персонажите ви. Как го постигате? Смятате ли, че подобен баланс е важен за историята?
Да, считам, че е абсолютно задължително да включвам хумор в книгите си. Съзнателно реших да не наблягам на романтиката, така че подмятанията и сухото, саркастично чувство за хумор на Ким са елементите, внасящи баланс в мрака, с който са натоварени сюжетите. Също така ми дават възможност да се позабавлявам.
Кои книги и писатели ви вдъхновяват? Имате ли си любим криминален роман или трилър?
Има много автори, които ме вдъхновяват, но бих изтъкнала Вал Макдърмид като най-добрата сред тях. Тя не се страхува да пише за герои, които са особняци и не се побират съвсем в рамките на нормалното. Поредицата й за Тони Хил е съвършеният пример. Чела съм книгите й много пъти, но все още намират с какво да ме изненадат.
Как авторите на мистерии успяват да се отличат в жанр, който е толкова популярен, с утвърдени традиции, мотиви и постоянно използвани сюжетни елементи?
Аз лично държа героите ми да са в центъра на всичко. Харесва ми да разкриват по нещо за себе си във всяка нова книга, като това важи дори и за най-незначителните персонажи. В допълнение се опитвам да посвещавам всеки роман на тема, която ме интригува, защото ако е интересна за мен и искам да науча повече по въпроса, то се надявам, че и читателите ще се почувстват по същия начин.
Ако трябва да обобщите рецептата зa добър трилър в едно изречение, каква ще бъде тя?
Сюжет, който наподобява неспирна въртележка и е пълен с обрати и герои, за които читателя го е грижа.
Снимка на публикацията: Express & Star
