„…и всички индивиди са свързани помежду си посредством човешкото у себе си, защото всеки човек е корен на човешкото у другите….“
Антонио Табуки
„Изгубената глава на Дамашсену Монтейру“ (изд. „Алтера“) се базира на истински случай от 1996 г., когато в лисабонския парк е намерено обезглавено тяло на мъж, за когото се разбира, че е бил измъчван и убит в полицейския участък. Романът създава една художествена история около убийството, като проследява ден по ден бавната, но упорита работа на младия журналист Фирмину, изпратен от лисабонски таблоид да научи повече подробности около случая.
Антонио Табуки не строи сюжета си около загадката „кой е убиецът“ – това се разбира сравнително бързо. Той изследва психологията на насилието, синдрома на безнаказаността, мудността и безразличието на държавната съдебна машина. Силата му не е в ярките драматични образи, а във внимателното, като с малка четчица почистване на външния прах на събитията.
Героите му на пръв поглед са съвсем обикновени. Фирмину хапва и пие кафе под благосклонния поглед на тайнствената дона Роза и съвестно, макар и с известна досада, изпраща материали на шефа на вестника. Междувременно се разхожда из улиците на Порту, запознава се с интересни хора и неусетно първоначалната неохота отстъпва място на все по-голяма ангажираност със случая. Фирмину е въплъщение на истинската журналистика, която не търси сензацията, а се опитва да проникне в детайлите на престъплението.
На някои читатели може би ще се сторят твърде наивни тези почтени герои, които следват истината заради самата нея, без да очакват награда и без да се отчайват от неуспехите си. Но авторът изобщо не се стеснява от старомодната си вяра, че чрез поемане на лична отговорност е възможно обществото да функционира по законите на справедливостта.
За мен романът беше като глътка кислород, като хубаво пътуване из Португалия, по време на което усетих атмосферата и историята на града. Нева Мичева е свършила страхотна работа, като към чудесния превод е добавила изчерпателни бележки под линия, които направо пренасят читателя в колоритния Порту и обогатяват преживяването. Препратките към писатели, философи, исторически личности, в съчетание с безупречния стил на писателя, правят от романа достоен пример за хубава европейска проза.
