Говоренето за секс е трудно. Казвам го с ясната мисъл, че към момента то е постоянно, повсеместно, жужащо, натрапчиво, безцеремонно, заливащо ни на талази… и при все това някак не уцелва правилната нота. Лично мен слабо ме интересува чий задник се подвизава по телевизията, не ми се четат „75 съвета как да разпалите страстта му“, нито пък ми се слуша поредната песен за нечии завоевания в дискотеката. Това, което истински ме интересува, е защо желаем нещата, които желаем. Къде е разковничето на човешката сексуалност, каква е нейната история, нейната природа, каква е била в началото и в какво се е превърнала сега, какво подхранва либидото ни, какво ни привлича едни към други и ни подтиква да се събираме и да си изневеряваме…? Ако тези неща са интересни и за вас, май знам коя ще е следващата книга, която ще прочетете.
Зад пикантното заглавие „Апетит за секс“ (изд. „БГкнига“) всъщност се крие един необикновен научен труд. Казвам необикновен, защото защитава изключително непопулярна теза, която би смутила голям процент от читателите, особено след като се запознаят с всички изведени от авторите доказателства. Това е теория, която обяснява широко разпространената днес сексуална фрустрация, нарастващата численост на разводите, трупащата се неудовлетвореност в много от браковете и готовността да се рискува всичко за едната изневяра. Готови ли сте? Истината е, че по природа и по волята на еволюцията хората са полигамни.
„Апетит за секс“ си поставя за цел да опровергае т.нар. „стандартен мит“, че моногамията е еволюционно предопределена и че сексуалното обвързване с един човек за цял живот ни е в природата. Митът обаче не се изчерпва с това, ами включва в себе си много други заблуди, като например че женското либидо е в пъти по-плахо от мъжкото, че животът на праисторическия човек е бил подчинен на глада, агресията и патриархална доминация и куп други стереотипи. Повярвайте ми, след като прочетете книгата, сами ще започнете да недоумявате защо ги поддържаме. До голяма степен тя ни провокира да преосмислим предпоставките си (културни, социални, духовни, ако щете) и да започнем да разсъждаваме самостоятелно по въпросите за собствената ни същност, вместо да приемаме безропотно претоплени истини.
Кристофър Райън и Касилда Джета
Кристофър Райън и Касилда Джета поднасят солидно подплатени аргументи в полза на полигамната природа на човека. Полигамията тук обаче не означава безразборни сношения с когото и да е. Сексът, встрани от чистото удоволствие, е представен като социална функция, чрез която се създават връзки, разрешават се конфликти и се сплотяват общности. Райън и Джета извеждат много примери от поведението на най-близките ни роднини от животинския свят (маймуната бонобо) и от бита на различни племенни групи, които не са били повлияни от културните парадигми на западната цивилизация. Именно техният начин на живот разказва историята за зората на секса (каквото всъщност е и оригиналното заглавие на книгата – Sex at Dawn).
Преходът от събирачество към земеделие, обособяването на затворени обществени и семейни структури, строгото разпределяне на ресурсите и икономическият прогрес са станали причина за отчуждаване от естествените ни наклонности. В един момент започва да се насажда срам към човешката сексуалност и да се работи за систематичното й потискане. Природата обаче не се интересува особено от мнението на хората по въпроса. Начинът, по който са еволюирали телата ни, скритите за очите ни процеси, свързани със секса, нещата, които ни възбуждат… ето с това не може да се спори. Райън и Джета изследват самата същност на женската и мъжката сексуалност, дръзко и безкомпромисно разобличават фалшивите пророци на еволюционната наука и предоставят предостатъчно убедителни доказателства в подкрепа на думите си.
Райън и Джета са изключително сурови към лицата, които пробутват псевдонаучни и заблуждаващи теории, а към онези, които вървят срещу човешката природа с кръвожадния фанатизъм на кръстоносци, са направо безмилостни. Въпреки че долният цитат е насочен към жените, посланието му важи за цялата книга и отношението на двамата учени към всякакви садистични практики и осакатяващи човека и неговата естествена сексуалност заблуди.
„Преди войната с наркотиците, войната с тероризма и войната с рака, имало е война с женското сексуално желание. Тя продължила далеч по-дълго от всяка друга, а жертвите й възлизат на милиарди. Както и другите, това е война, която никога не може да бъде спечелена, тъй като врагът й е самата природа. Със същия успех можем да обявим война на циклите на Луната.“
„Апетит за секс“ е книга, за която можете да разговаряте без никакъв страх. Тук няма как да оскверните нечие криворазбрано благоприличие, нито пък ще се сблъскате с вулгарност и цинизъм. Имам много малко опит с четене на научни книги, но тази беше предразполагаща, защото е нетрадиционна, задава интересни въпроси с още по-интригуващи отговори и не на последно място – написана е увлекателно, с много чувство за хумор и с постоянни намигвания от авторите към читателя. Освен това идеята, която прокарва, не е чак толкова трудносмилаема, колкото вероятно ви изглежда на пръв поглед.
