fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Не пропускайтеПанаирът

„Аз чета“ препоръчва: Биографии и автобиографии

7 мин.

Книгите, които разказват истински истории, могат да бъдат не само интересни, а и да ни накарат да вярваме в неща, които не сме си и представяли, че са възможни. В тази статия сме събрали любимите биографии и автобиографии, които са ни удивили през последните месеци. Заложете на поне една от тях при следващото си посещение на 47. Софийски международен панаир на книгата!

Диана Василева препоръчва:

Йонми ПаркОт известно време засичам публикации в онлайн пространството, в които хората търсят мнения за „За да живея“ на Йонми Парк (изд. „Киви“). Азиатската литература винаги е била сред интересите ми, а корейската литература напоследък ми е любима, не само защото уча езика и културата. Северна Корея е една от онези държави, за които всички сме виждали забавни картинки и шеги. Всичко е много весело, защото масово игнорираме каква е реалността за севернокорейците – бедност, мизерия, нещастие, строгост и страх. Говорила съм с доста южнокорейци, задавала съм им въпроси за Северна Корея, но отговорите или са били доста уклончиви, или никакви – те просто не знаят какво се случва в северната им съседка.

Въпреки споровете относно съдържанието на „За да живея“, книгата представя много добър поглед върху най-важното в тази държава – хората. Как се чувстват и как възприемат те света. Има скептици, които изказват мнение, че историята на Парк е напълно достоверна, но дори и да са прави и не всичко да е 100% истина…и наполовина нещата са страшни. Парк не говори само за Северна Корея, но и за Китай и как там нещата също са доста различни от това, което си представяме. Йонми Парк е една много силна жена, която успява да огласи една масова несправедливост спрямо севернокорейците – подценяването на трудностите, през които преминават. Ако се чудите дали да прочетете книгата: прочетете я. Разкрива един различен свят и ви среща с един изключителен човек, който без да иска е проявил смелост на много, много нива.

 

Диляна Денева препоръчва:

„Леонардо да Винчи“ (изд. „Софтпрес“) от Уолтър Айзъксън е една от най-вдъхновяващите книги, които съм чела тази година. Определям я като вдъхновяваща, а не просто като информативна, защото животът на великия творец Да Винчи е ни припомня колко е ценно да не губим любопитството си, да опитваме нови неща, да не се страхуваме да експериментираме и да следваме своето собствено темпо. Е, заради последното Леонардо доста си е патил, но пък едва ли имаме право да търсим кусури на човека, надминал своето време със столетия! Разбрах и защо Уолтър Айзъксън е смятан за един от най-добрите съвременни биографи. Докато четях, буквално се пренасях във времето, в което Леонардо е живял и творил, изследвах безброй детайли от живота и огромното му творческо и най-вече научно наследство, при това без да ми доскучее нито за миг!

 

Милена Ташева препоръчва:

„Пътят нагоре“ (изд. „БГкнига“) от Криско е книга, която предизвиква почти толкова припадъци, колкото следващата ми препоръка. Вярвам обаче, че тя всъщност е позитивен пример за това как известна личност, идол на предпубертетна и младежка аудитория, може да създаде книга с положителни послания – преследвай мечтите си, работи за тях, не се отказвай. Послание, което малко се разминава с публичния образ на Криско, не споря. Но пък така се възпитава критично мислене и се разколебават култовете към личността.

„Христо Стоичков. Историята“ (изд. „Софтпрес“) от Христо Стоичков и Владимир Памуков е биография, която няма да се уморя да препоръчвам. Неуморната природа на Стоичков е отразена в книгата, която не е просто хроника на една спортна кариера, с припомняне на мачове минута по минута или обсъждане на футболни техники. Това е книга, която ще допадне и на хората, които не обичат футбол, но вярват в силата на добрия пример. В нея Стоичков няма много общ с медийния си образ. Ако ние го познаваме като гневен и амбициозен млад играч, който използва гнева и експлозивния си нрав на терена, благодарение на тази книга, а и на мащабното ѝ представяне в цяла България, получихме възможност да видим другия Христо Стоичков – улегнал професионалист, сменил няколко кариери и намерил свеото място в света. Човек, намерил достатъчно сили да погледне назад и да си признае грешките, но и да сподели научените уроци. Футболист, който иска друг българин да постигне неговите успехи и да го надмине.

„Падение и спасение“ (изд. „Жанет 45“) от Весела Тотева попада в графата „романизирани биографии“. В нея е разказана историята на млада жена, която бавно, но сигурно попада във водоврътежа на наркотиците. Историята е обикновена и всъщност – дори не е най-страшната такава. Безкрайно истинска и честна, в това е силата на тази книга, която повдига завесата на зависимостта. Свят, който изглежда далечен и чужд, а понякога е по-близо, отколкото можем да си представим.

 

Таня Клясова препоръчва:

Home, Julie AndrewsДори и да излезе на български, препоръчвам да изслушате „Home“ и продължението „Home work“ на Джули Андрюс и в оригинал, най-вече защото самата тя чете автобиография си. Джули е прекрасен разказвач и пренася в детството си пред 40-те години на 20ти век, описва с вълнение първите си участия като музикант и пътя към славата. Трудно ми бе да осъзная как в един живот е преживяла толкова много – от Втората световна война до сценична кариера, продължаваща и до днес; от честта да бъде избрана от Уолт Дисни за главната роля в „Мери Попинс“,  до ролята ѝ на известната баба на Анн Хатауей в „Дневниците на принцесата“. Да слушам самата нея, четяща със специфичния си глас, беше като да съм срещу Джули и да научавам приказката на живота ѝ лично от нея – красиво преживяване.

 

Цветомира Дукова препоръчва:

За автобиографията на Мишел Обама могат да се дадат много определения, вярвам все положителни. На мен, обаче, най-силно впечатление ми направи контрастът с книгата на бившата първа дама на Франция Сесилия Атиа.

Цялото ми четене беше белязано от въпроса колко много характерът прозира в начина на разказване и как трудно може да бъде замаскиран с думи.

Докато Атия занимава читателите си главно със собственото си его и велики дела, Обама се съсредоточава върху срещите си хората, които са ѝ повлияли, и вземаните решенията – и грешните, и правилните. Тя не спестява провалите, заблудите и разочарованията си. Този тон на искреност създава големия положителен заряд на книгата и обяснява успеха на нейната авторка.

„Моята история“ (изд. „Софтпрес“) е разказ за уникалността на всеки живот и силата на всяка индивидуалност. История, подчинена на твърдата вяра, че човекът е повече добър, отколкото лош, а приликите помежду ни са по-силни от това, което ни разделя.

Не намерихте своята книга тук? Вижте останалите ни списъци с препоръки:

Какво ще си купи екипът на „Аз чета“ от Коледния панаир на книгата 2019
„Аз чета“ препоръчва: Съвременна проза

„Аз чета“ препоръчва: Български автори
„Аз чета“ препоръчва: Книги, подходящи за подаръци
„Аз чета“ препоръчва: Детски книги
„Аз чета“ препоръчва: Нехудожествени книги
„Аз чета“ препоръчва: Любими поредици
Книги, останали в сърцата на екипа на „Аз чета“

Снимка: Pexels

[ + ]