Етгар Керет ме изумява. Всеки път. И все по различен начин. Първо ме изненада с това, че благодарение на „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“ въобще обърнах внимание на този непознат за мен жанр – кратки разкази. Интересът покълна, мина през провокативния сборник „Момичето на хладилника„ и логично доведе до моментния си (за мен) пик – „Асамтой„. Силен, впечатляващ сборник. Съдържащ толкова много красиви текстове, че държа да спомена някои от тях конкретно. Подред.
„Тувия се връща“ за мен е прероденият Марголис („Прасенце-касичка“ – най-любимият ми разказ от „Момичето на хладилника„). Много тъжна, по детински наивна и откровена история, дарила с тежка съдба един симпатичен (макар и не за всички) домашен любимец. Силна и затрогваща връзка между малко момче и подареното му кученце.
След това силно начало, дойде и изключителният „Наша гордост„. Най-оригиналният и абсурден сюжет според мен, който е разказан толкова майсторски, че аха да излезе истина… Колко високо може да стане едно момче и колко ниски могат да станат родителите му? Личният ми фаворит в този сборник!
Последва „Искрящи очи“ – нежен и сладък разказ за цената, която плащаме, за да получим желаното от нас. И как понякога все пак съществуват утешителни награди. Но дали си заслужава да се борим за тях?
Идеята в „Пони“ е толкова шантава, а Етгар Керет я е разказал толкова ловко, че чак леко ти става неприятно от плътността и реалността й. Едно напрегнато очакване и размисли по време на бременността.
Петицата на любимите ми разкази от „Асамтой“ завършва с прекрасния полутеатрален, изключително изпипан страстен момент – „Каква красива двойка„. Обещавам, че следващият път, като сте се усамотили с любимия, ще се огледате неловко.
Какво да кажа в заключение? Изобщо не се учудвам, че съвсем наскоро Етгар Керет гостува за четвърти пореден път в България. Мисля, че благодарение на Милена Варзоновцева и прекрасните й преводи израелецът заслужено печели все повече привърженици. Вероятно не особено многобройни, но със сигурност верни и обичащи го.
Прочетете още интервюто с Етгар Керет за „Аз чета“ при първото му посещение в България през 2010 година
Не пропускайте и ревютата за другите сборници с разкази на Керет, издадени до момента на български: „Изведнъж на вратата се чука“ (2014) от Габи Кожухарова, „Асамтой„ (2013) от Габи Кожухарова, „Момичето от хладилника„ (2011) от Митко Аврамов, „Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог“ (2010) от Митко Аврамов. Прочетете и съвместтното ревю на първите два сборника на Керет от Павлина Радославова
