И така, след продължилото няколко месеца бавно и противоречиво четене на три много странни сборника с разкази, стигнах до следното заключение.
Етгар Керет е страхотен.
Израелският писател не пише така, че да се влюбиш в него до уши и да заспиваш с книгата му под възглавницата си, но пък за сметка на това е напълно самобитен и да идентифицираш нещо, излязло изпод неговото перо, не би било никак трудна задача, въпреки огромното разнообразие на идеи и фантазии, вложено в писанията му. „Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог“ те грабва с оригиналност, „Момичето на хладилника“ те подлага на изпитание с шантавите си излияния, а „Асамтой“ е онзи момент във връзката, в който вече си опознал странностите на отсрещната страна, примирил си се с това, че никога няма да разбереш съвсем какво се случва там вътре, но вече си абсолютно убеден, че искаш да витаеш в тази друга реалност, пък каквото ще да става.
Разказите на Керет са като странните мисли, които те връхлитат късно нощем. Няма смисъл да ви разкривам каквито и да било сюжети – извадени от контекста, героите в „Асамтой“ нямат смисъл. На страниците на сборника обаче те са плътни, преминават от обикновеното към невероятното със завидна лекота и за няколко мига от живота ти те освобождават от дразнещата нужда да задаваш въпроси. Блаженство.
Съветвам ви да не търсите поуката или скритото значение в историите – просто се насладете на начина, по който са разказани. За мен Керет е точно това – разказвач, който може да издигне най-тривиалната случка, например возенето в автобус или яденето на риба, в приключение. Разбира се, не всеки разказ в сборника е откровение, но пък след отгръщането на последната страница се чувстваш като балон с хелий, оставен да се носи в пространството без цел, смисъл и посока, просто така, за удоволствието от безтегловността.
Не мога да ви гарантирам, че ще харесате Етгар Керет. Дайте му обаче шанс да ви завърти главата. Вероятността да го заобичате е доста по-голяма от вероятността да го намразите, а за скуката няма защо да се тревожите – тя е несъществуващо явление в този свят, в който луната е за продан, любимият ти се побира в бутилка, а обядът в чинията ти дава житейски съвети.
Прочетете още ревютата за другите два сборника на Керет – „Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог“ и „Момичето на хладилника“.
Не пропускайте да прочетете и интервюто с Етгар Керет, което той даде за сайта през 2010 година. Прочетете и неговият разказ „Златна рибка“, публикуван до момента на български единствено в „Аз чета“.
