Има книги и книги. Такива, които едва приключваш или дори не стигаш до десетата им страница. От другата страна са тези, които изискват повече от един прочит, не поради своята сложност, а защото влияят на човешкото мислене и съществуване по различен начин в различните периоди от живота на читателя. „Атлас изправи рамене” (изд. „Изток-Запад“) може да попадне във всяка една от тези категории. Всичко зависи от теб.
“Атлас изправи рамене” от Айн Ранд е каталог на всички необходими почтени качества, които човек би трябвало да притежава, за да живее истински и да създава стойност, както за себе си, така и за околните. Тази книга е наръчник за самоуважение, лек срещу мързела, пример за разговори “право в целта”. Тя е и картината на упадъка на човека след категоричния му отказ от разума и рационалното и последвалото приемане на “абсолютни истини”, без да подлага на съмнение тяхната вярност. Това е романът, който несъмнено би те накарала да се чудиш: ”Защо някой би спрял да задава въпроси?”
“Атлас изправи рамене” учи на свобода – свобода от липсата на зависимост от други; свободата да разчиташ на себе си; свободата от факта, че уважаваш това, което си, и това, което си постигнал; свобода, да знаеш, че си сред хора с висок морал и ценностна система; свобода от лъжовното удоволствие да получиш нещо, което не си заслужил; свобода да поемеш отговорността за собствените си действия и никога да не съжаляваш за тях. Свобода въпреки свободата.
И макар че Айн Ранд ясно взема страната на силните пред слабите при едни идеални обстоятелства, основите, на които стъпват нейните аргументи, са основателни и необорими. Те са също толкова актуални дори сега, години след написването на романа. Ранд рисува способни хора, които макар и материалисти, са резултат от естественото човешко развитие. Хора, от които да се учиш, с които да се конкурираш, иноватори и силни личности, за които усъвършенстването е единствена цел.
Хора, които изправят гордо рамене. Независимо. Достойно.
Прочетете още ревютата на Габи за „Ние, живите“ и „Изворът“, както и текста на Христо Блажев за „Химн“. Повече за живота на Айн Ранд можете да научите от рубриката на „Големите“.
