Нямаше да прочета „Торто Арадо“ (изд. „Лемур“, преводач Рада Ганкова), ако не беше Цветомила Димитрова, която ме подбутна – настойчиво, но с…
Поезията винаги е лична територия. Тя е онова поле, в което не важат правилата на анализа и методологията, а на усещането. Да,…
Да пишеш за Марин Бодаков е като да се опитваш да запишеш тишината на утро в университетски коридор – онази тишина, пълна…
Има книги, към които се посяга с очакване за удоволствие, и книги, които идват като необходимост. Те не обещават леки вечери, нито…
