Да пишеш за Марин Бодаков е като да се опитваш да запишеш тишината на утро в университетски коридор – онази тишина, пълна…
Десет години са много, ако мериш времето в белези и книги. Малко, ако го мериш в започнати изречения, които още търсят края…
Импулсивните ми книжни покупки обикновено водят до две неща: или намирам съкровище, което си препрочитам в метрото, или се питам защо, по…
Има книги, към които се посяга с очакване за удоволствие, и книги, които идват като необходимост. Те не обещават леки вечери, нито…
Всяка уважаваща себе си история за четене на Хабермас започва или със срив, или с амбициозно участие в конференция по комуникации. Моята…
10 неща, които да знаеш, преди да влезеш в съвременната българска поезия и да не излезеш 10 години
5 мин.
Или как да оцелееш между метафори за разпад, бутилки от кефир и внезапно споменати котки. 1. В тази гора няма указателни табели….
Понякога влизам в книжарница като в храм, понякога – като в сладкарница. А в деня, в който си купих „Ето го разкаяния…
Когато преди Пролетния панаир на книгата екипът на „Аз чета“ подготвяше списъка със заглавия, които иска да си купи, аз вече бях…
Пиша този текст не като изследовател, макар да знам колко изкусително е да се цитират проценти и диаграми. Пиша го като човек,…
Ще започна със скандално признание, достойно за отнемане на книжен бадж: не харесвам особено Панаира на книгата. И да, въпреки това ходя….
