Спаска Лилова работи в сферата на управлението на проекти. Има бакалавърска степен по „Международни отношения“ и магистратури по „Право на Европейския съюз“ и „Управление на ИТ проекти“. Ако обаче трябва да бъде представена не чрез професионалния си път и образователните си степени, а чрез едно от нещата, които най-силно я характеризират, то „страстен читател“ вероятно доста точно би я описало.
Именно любовта към книгите я подтиква да създаде читателския клуб „Между редовете“ в Плевен. Идеята се ражда съвсем спонтанно след разговор с приятел, без предварителна стратегия, проектен план и разписани етапи. Въпреки необичайното начало, инициативата постепенно прераства в сплотена общност от хора, които се срещат, за да обменят идеи, да споделят различни гледни точки и да откриват заедно историите, скрити между редовете.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Трудно ми е да посоча само една книга, защото в различните периоди от живота ми различни истории са намирали своето място. Имало е книги, които са ме карали да преосмислям изборите си, други, които са ми помагали да разбера по-добре себе си и хората около мен.
Спомням си, че когато бях съвсем малка, историята за „Малката кибритопродавачка“ на Ханс Кристиан Андерсен истински ме разтърси. Може би тогава за първи път усетих колко силно една книга може да ни въвлече в нечий друг свят и да ни накара да преживяваме емоциите на героите.
Считам, че една от най-ценните роли на литературата е способността ѝ да развива емпатията ни и да ни прави по-чувствителни към преживяванията, чувствата и болката на другите.
Впоследствие, с течение на годините, започнах да се увличам по приключенските романи, по герои, които се борят за свобода и справедливост, както и по криминални истории. С влизането в университета този тип литература постепенно отстъпи място на книги като „Дипломацията“ от Хенри Кисинджър, с която, шеговито казано, с колегите ставахме и си лягахме, както и на множество специализирани издания, свързани с обучението ми.
Днес все повече се старая да не се ограничавам в един жанр и да посягам към различни книги. Смятам, че всяка история, независимо от жанра, има какво да даде на читателя и оставя свой собствен отпечатък.
От три години съм доброволец към „Подари време“ – инициатива, която започва като кауза за подаряване на книги на деца от центрове за настаняване, но постепенно се разраства и в по-широка подкрепа за тях. Чрез нея се старая, макар и с малко, да допринасям за по-доброто бъдеще на децата след излизането им от институциите. Предвид това, ако се върна към началния въпрос, навярно „Малката кибритопродавачка“ ми е повлияла много повече, отколкото съм предполагала.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Едновременно ме ужасява и, ако трябва да бъда честна, не е като никога да не ми се е случвало да отбелязвам нещо в книга. По-скоро обичам, когато затворя последната страница, книгата да изглежда така, както е изглеждала, когато съм я отворила за първи път. Затова най-често снимам с телефона пасажите, които са ме впечатлили, за да мога да се връщам към тях, без да оставям следи върху самата книга.
Има обаче изключения. Когато знам, че дадена книга е точно за определен човек от моето обкръжение и искам да му я дам да я прочете, понякога си позволявам да подчертая с молив пасажите, които са ме впечатлили най-силно. Харесва ми идеята, че така оставям малка следа от собственото си читателско преживяване и споделям с този човек онова, което ме е докоснало.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Последните няколко цитата, които съм си отбелязала/снимала с телефона, са от „Кой се страхува от светците на дома“ от Сара Дуарте Брандао: Четенето на книга е сериозна работа. Книгата е колкото отрязък загубено време, толкова и безкраен сюжет. Така или иначе, хората, веднъж осмелили се да влязат през тази врата, никога не са същите.
А именно това състояние на удоволствие, привидно безполезно, е храната за душата – тръпките, които ни побиват от главата до петите, щом чуем хубава музика, картина, докоснала повече от едно сетиво, всичко, нещата отвъд написаното в дадена книга. Красотата е единственото семе, което, веднъж засято, не чака този, който ще го полива, а този, когото да нахрани. Лишена от предразсъдъци, всяка красота става все по-голяма с това, което дава, а не с това, което ѝ дават.
За разлика от хората, водата има съвършена памет. […] Водата пази всичко, което сме изгубили в морето – пръстен или любов – защото знае, че ако е добре съхранено, онова, което е ценено, накрая винаги се връща.
AFTERLIFE
Умирането е несъзнателният акт на продължаване на живота в главите на тези, които ни обичат.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Със сигурност и двете. Художествената и нехудожествената литература дават различни неща на читателя и имат своята стойност. Ако трябва да отбележа какво чета повече в момента, това безспорно е художествената литература. Вероятно е и естествено продължение след един по-дълъг период, в който наблягах предимно на нехудожествени книги и специализирана литература.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Поезията заема едно по-особено място в читателския ми живот. Забелязала съм, че в по-емоционални моменти по-често посягам към стихове, може би защото те имат способността с малко думи да изразят усещания, които понякога на самите нас ни е трудно да облечем в слова.
Обичам поезията на Яворов, Вапцаров, Христо Смирненски, Христо Фотев, Петя Дубарова. А това със сигурност не е пълен списък, защото ако продължа да изброявам, неизбежно ще пропусна някого. В последно време често разлиствам „Кого живея?“ от Костас Монтис, а покрай подготовката на една персийска тематична вечер с голямо удоволствие откривам необятното богатството на персийската поезия.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Много рядко някой успява да ме убеди да гледам филм. Буквално трябва някой да ме накара, защото сама почти никога не бих избрала да седна пред екрана.
Що се отнася до театъра, последната постановка, която силно ме впечатли, беше „Чамкория“. Останах възхитена от изпълнението на Захари Бахаров. В продължение на целия спектакъл той е сам на сцената и успява да задържи вниманието на публиката, без да го изпусне дори за миг. В свят, в който непрекъснато сме разсейвани от екрани, известия и безкраен поток от информация, способността на един актьор сам да държи приковано вниманието на зрителите от първата до последната минута е нещо, което буди искрено възхищение в мен.
Колкото до книга по филм, признавам си, че не се сещам за такава. Както вече споменах, отношенията ми с киното са доста хладни и почти винаги, когато имам избор, предпочитам да прекарам времето си с книга. Така че е напълно възможно да съм чела книга, без дори да разбера, че първо е съществувал филмът.
С кой писател би се запознал на живо?
Съвсем реалистично погледнато, бих пила бира с Фредрик Бакман в някой шведски пъб. Струва ми се, че разговорът с него би бил също толкова интересен, колкото и книгите му. Бих си говорила с него за странностите, слабостите и малките счупвания у хората, които всъщност ни правят уникални. Харесва ми начинът, по който изгражда героите си. Никой от тях не е съвършен. Всеки носи своите страхове, вина, самота или несигурност, но въпреки това намира сили да бъде добър, смешен, смел или просто да даде надежда на някого другиго.
Ако разговорът потръгне, вероятно бихме обсъждали теми като приятелството, самотата, прошката и способността на хората да започват отначало. Имам усещането, че Бакман умее да води тези разговори не само в книгите си, но и в живота.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
И трите. Всеки формат има своите предимства, въпреки че имам най-силно изразен афинитет към хартиените издания. Има нещо специално в самото усещане за книга: в корицата, страниците и момента, в който я държиш в ръцете си.
От друга страна един от най-хубавите подаръци, които съм си правила сама на себе си, е четецът ми. Дава ми удобството да мога да нося с мен повече от една история.
С аудиокнигите все още се уча да се сприятелявам, с променлив успех. Забелязала съм, че когато слушам книга, не съм толкова концентрирана, колкото когато я чета, и впоследствие по-бързо забравям част от чутото. Въпреки това намирам този формат за изключително ценен, особено за хора, които трудно намират време за четене или по някаква причина са възпрепятствани да четат по традиционния начин.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Обикновено в градски условия се придвижвам с обществен транспорт или, иначе казано, прекарвам достатъчно време в задръствания, за да мога да го оползотворявам с четене. Затова не съм от хората, които непременно трябва да стигнат до края на главата, но си имам малко правило: когато мога, обичам поне да завърша страницата, преди да сляза от автобуса или метрото.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Вече споменах за желанието си да пия бира с Бакман. Точно такъв беше случаят с „Човек на име Уве“. В началото отношенията ми с тази книга бяха всичко друго, но не и любов от първа страница. Главният герой дори ме дразнеше. Първите 100 страници ги „мъчих“ или, по-скоро, те мен, сумарно в продължение на почти две години и в две различни държави. Не разбирах какво толкова специално намират всички в тази история и защо книгата има толкова много почитатели. Не знам как, но в един момент реших да ѝ дам още един последен шанс. И тогава магията някак се случи.
Книга, която в началото очевидно не ми допадаше, постепенно се превърна в една от най-милите и трогателни истории, които съм чела. След нея прочетох всички останали книги на Бакман и разбрах защо толкова много хора обичат героите му.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Ако някой, който добре ме познава, прочете този отговор, вероятно няма да повярва. В момента чета „Срещи по време на ваканция“ от Емили Хенри. Този месец в „Между редовете“ темата ни е плажни/летните четива, а аз, честно казано, досега никога не бях посягала към типичен романтичен летен роман. Обикновено съм от хората, които четат трилъри на плажа, затова реших този път да изляза от читателската си зона на комфорт и да се предизвикам.
Паралелно с това слушам „Хари Потър“, което е почти също толкова неочаквано. С читателския клуб подготвяме специална вечер, посветена на света на Хари Потър, с тематична храна, музика и игри. Слушам книгите, защото искам да уловя колкото се може повече детайли и препратки, за да направим преживяването възможно най-магично за всички, които ще се включат.
Покрай подготовката на друго събитие разлиствам и персийска поезия. Подбирам стихове, които да станат част от вечерта, и това ми даде чудесен повод да се докосна до една необятна литературна традиция.
Коя е последната книга, която си купи?
Технически погледнато, последната ми покупка не беше една книга, а цяла торба с осем. До неотдавна бях много прецизна в избора си и имах почти безупречен план кога какво ще чета.
От известно време обаче забелязвам, че купуването на книги върви с доста по-бързи темпове от четенето им. Но както обичаме да се шегуваме в клуба, купуването на книги и четенето на книги са две съвсем различни хобита и няма никаква причина да ги смесваме.
С коя книга би казал „обичам те“?
Преди две години за Коледа подарих на малка част от най-близките си хора „Цветовете на живота“ от Лиса Айсату с благодарност, че внасят цвят в живота ми и ми помагат да виждам повече нюанси.
Аз съм от хората, които по природа мислят в категории като добро и зло, черно и бяло. Понякога ми е трудно да забелязвам всичко онова, което се намира между тези крайности. Хората около мен през последните години ми помогнаха да разбера, че животът всъщност е изграден от безброй нюанси.
Затова, ако трябва да кажа „обичам те“ с книга, вероятно отново бих избрала „Цветовете на живота“. Според мен няма по-голямо признание в обич към някого от това да си готов да споделиш с него цялата си житейска палитра от емоции, чувства и преживявания. Да позволиш на някого да види всички твои цветове, не само ярките и красивите, но и по-тъмните и мрачни нюанси, е една от най-чистите форми на близост.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
В 90% от времето чета само по една книга. Разбира се, има и онези 10%, в които започвам една, оставям я, преминавам към следваща и в крайна сметка се оказва, че чета няколко книги паралелно. В момента се опитвам да се придържам към вариант, в който чета една книга и слушам втора, но все още имам какво да подобрявам по отношение на навиците си с аудиокнигите.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По височина. И го казвам напълно сериозно.
В представите ми един ден, вече в предпенсионна възраст, живея в някое планинско село, в спретната къщичка на хълм с красива гледка, имам огромна библиотека, прецизно организирана, също така управлявам местното читалище и организирам събития, четения и фестивали.
Към момента обаче реалността е малко по-различна. Работя в София, организирам читателски клуб в Плевен, родом съм от Пазарджик, а книгите ми са разпръснати между няколко различни вкъщи-та. Постоянно пренасям книги насам-натам, затова в един момент установих, че максималното ниво на организация, което мога да постигна, е подреждане по височина.
Понякога обаче се случва да заваря книгите си преподредени. Явно този мой метод не допада на всеки.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не бих казала, че имам една книга или автор, които препоръчвам отново и отново на всички. Напоследък все по-често ме питат за препоръки, а за мен това всъщност е доста отговорна задача.
Старая се всяко предложение да бъде съобразено с конкретния човек, с неговите интереси, с етапа от живота, в който се намира, с това от какво има нужда в дадения момент. Едно от най-хубавите неща в литературата е, че няма една книга, която да бъде еднакво ценна за всички. Различните истории намират различни читатели, а понякога една и съща книга може да въздейства по напълно различен начин на двама души.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
